Етикет: физика

3 октомври 2026 г.

Експериментът CMS в ЦЕРН измери за първи път кохерентно фотораждане на ипсилон мезони от оловни ядра и откри с 45% по-малко глуони от очакваното.

3 октомври 2026 г.

Екип от IISER Бхопал и ISIS откри спонтанни магнитни полета от 0,44 гаус в свръхпроводника YbSb2 под 0,95 K — първи такъв случай при тип I.

1 октомври 2026 г.

Екип от ELI-NP в Румъния направи първото изображение с мюони от лазер: оловни тухли, заснети през двуметрова бетонна стена от детектор в микробус.

30 септември 2026 г.

Китайската ENN обяви на 28 септември над 100 милиона водородно-борни реакции в секунда в устройството Сюанлун-50U. Първи ток се чака през 2030 г.

29 септември 2026 г.

Колайдерът RHIC приключи 25 години работа. Сблъсъците на златни йони пресъздадоха кварк-глуонна плазма — материята от първите микросекунди на Вселената.

27 септември 2026 г.

Струи от свръхмасивни черни дупки йонизират газа на стотици килопарсека извън видимите граници на галактиките и спъват раждането на нови звезди.

27 септември 2026 г.

First Light Fusion потвърди компресията на горивото на машина M3, а ЦЕРН извади първите 28 магнита от LHC в четиригодишния Long Shutdown 3.

26 септември 2026 г.

Петаватовият лазер ALEPH в Колорадо роди сноп мюони от 1 до 10 GeV и засне обекти през оловен щит, стените на сграда и камион само с един изстрел.

25 септември 2026 г.

Екип от Станфорд проследи как единичен фонон в микроскопичен резонатор пада от състояние 1 в 0. Резултатът излезе в Science на 17 септември.

24 септември 2026 г.

Екип от Сингапур публикува в Nature оптичен часовник с единичен лутециев йон и неопределеност 1 на 10 на 19-та степен - четири пъти под стария рекорд.

24 септември 2026 г.

Екип от ETH Цюрих публикува в Science чип 7,5 x 2,5 x 1 мм, в който квантовата памет са механични вибрации с кохерентност до 368 микросекунди.

12 септември 2026 г.

Прототипът на Fujitsu и QuTech ползва SnV центрове в диамант и работи при -271,6 °C. Планът е 250 логически кубита до 2030 и 1000 до 2035.