Телекомите: капани в Закона за цифровите мрежи

Мобилната индустрия излезе с остра реакция срещу проектодоклада на комисията ITRE в Европейския парламент по Закона за цифровите мрежи (Digital Networks Act, DNA). В анализ, озаглавен „прогрес и капани“, GSMA — организацията на мобилните оператори — пише, че документът съдържа „значителни опасения за подкопаване на цифровата екосистема“, като най-сериозните са около роуминга и разпределението на радиочестотния спектър. Новината у нас първи съобщи TechNews.bg.

Важно уточнение още в началото: DNA не е български закон. Това е европейски регламент, предложен от Европейската комисия на 21 януари 2026 г., който ще замени Европейския кодекс за електронни съобщения. Регламентите се прилагат директно — без да минават през Народното събрание — така че каквото излезе от Брюксел, важи и за абонатите на A1, Yettel и Vivacom.

Роумингът е основният спорен текст

Докладчик по досието е полският евродепутат Михал Кобошко (Renew), назначен през февруари, а неговият проектодоклад е от 20 октомври. Именно той отваря отново роуминг правилата — нещо, което операторите категорично не искаха.

Логиката на GSMA е следната: днешният режим „Roam Like At Home“ работи, защото стои върху два крака — регулирани цени на едро и предпазни клаузи срещу постоянен роуминг. Ако вторият крак падне, се отваря врата за ценови арбитраж: SIM карта от по-евтина държава, използвана постоянно в по-скъпа. Операторите изброяват четири последици — арбитраж, отслабени стимули за инвестиции, „неконтролирани разходи за трафик“ и „нови рискове за измами, сигурност и правоприлагане“.

Контекстът е, че цените на едро и без това вече падат по график. От 1 януари 2026 г. таванът за данни слезе от 1,30 на 1,10 евро за гигабайт, а от 1 януари 2027 г. става 1,00 евро. От началото на тази година „Roam Like At Home“ обхваща и Украйна, и Молдова.

Спектърът: Брюксел срещу националните търгове

Вторият голям спор е за спектъра. DNA въвежда разрешителен режим на ниво ЕС — най-вече заради паневропейските сателитни услуги и директната връзка сателит–телефон. Кобошко иска към тези лицензи да се добавят по-строги критерии за сигурност и устойчивост, като мотивът е навлизането на чужди оператори като SpaceX на европейския пазар.

Проблемът според GSMA е друг: заделянето на части от спектъра на европейско ниво „намалява спектъра, наличен за национално разпределение, и нарушава конкуренцията“ на националните пазари. На български език това означава по-малко честоти, които КРС да раздава на операторите тук.

Числата зад спора са сериозни. По оценка на GSMA разходите за спектър в Европа ще достигнат около 105 млрд. евро до 2035 г. и вече изяждат близо 8% от текущите приходи на операторите. Реформа в подновяването на лицензите може да спести до 30 млрд. евро. Същевременно Европа има само около 2% внедряване на самостоятелен 5G (5G SA) срещу 77% в Китай и около 25% в САЩ.

Какво индустрията одобрява

Проектодокладът не е изцяло отхвърлен. GSMA похвалва две неща: по-дълги лицензи за радиочестотен спектър и автоматично подновяване по подразбиране. През следващото десетилетие в Европа предстои подновяване на над 500 лиценза, така че предвидимостта тук не е дребна подробност — тя пряко определя дали операторът ще плати за ново оборудване, или ще отложи инвестицията.

В сметката влизат и задължителните национални планове за изключване на медните мрежи и преминаване към оптика. Темпото на този преход също разделя бранша — Connect Europe и германската Breko имат противоположни позиции по доклада.

Какво означава това за вас

Краткосрочно — нищо. Законът още не е приет и няма да бъде преди 2027 г. Средносрочно обаче залогът е реален: ако предпазните клаузи срещу постоянен роуминг паднат, по-евтините пазари като българския стават логичният източник на „вечни“ SIM карти за Западна Европа. Операторите тук ще носят трафик, за който получават регулирана цена на едро, а не абонамент.

Другата страна на медала е, че по-свободният роуминг обективно е от полза за потребителя — а точно потребителските аргументи обикновено печелят в Парламента. Същата дилема върви и при спектъра: паневропейските лицензи ускоряват сателитната свързаност, но свиват националния ресурс.

Апетитът за трафик междувременно расте и от съвсем друга посока — от видеото. AV2 влиза в YouTube от началото на 2027 г., а Европа паралелно се опитва да навакса и с AI инфраструктурата в спрени германски централи. И двете опират до едно и също: кой плаща за мрежата.

Какво следва

Досието върви по обикновената законодателна процедура и е в ранна фаза. В ITRE предстоят поправки и гласуване, а в Съвета ирландското председателство представи първи частичен компромис на 16 октомври. Чак след това започва триалогът между Парламента, Съвета и Комисията.

Позицията на GSMA завършва помирително: „Законът за цифровите мрежи е най-добрата ни възможност да се справим с дългогодишните бариери пред европейското цифрово съвършенство.“ С други думи — индустрията иска този закон, просто не в този му вид. Следващите месеци ще покажат колко от предупрежденията ще стигнат до окончателния текст.