
На 21 октомври, по време на GTC Berlin, Nvidia и германското дружество PreussenElektra обявиха, че заедно ще проверят дали площадките на спрените ядрени централи в Германия могат да се превърнат в „AI фабрики“ — големи дата центрове за обучение и работа на AI модели. PreussenElektra, дъщерна компания на E.ON, отговаря за извеждането от експлоатация и разглобяването на осем бивши АЕЦ в страната. Според прессъобщението на двете компании проверката е „отворена по изход“ — засега няма нито решение за инвестиция, нито избрана площадка.
Осем площадки, нула решения
Задачата на двете страни е да сравнят наличната енергийна и площадкова инфраструктура и свободната земя с техническите и операционните изисквания на голям AI дата център. PreussenElektra внася познанието си за терените, мрежите и регулаторните рамки, а Nvidia — изискванията към AI фабриките и възможните технически концепции.
Местната преса вече изброи няколко от кандидатите. Става дума за площадката на АЕЦ Unterweser при Kleinensiel в Долна Саксония (1410 MW брутно, спрян през март 2011 г.), за Grohnde в Везербергланд (1360 MW, спрян на 31 декември 2021 г.), за Grafenrheinfeld край Швайнфурт (1345 MW, спрян на 28 юни 2015 г., а охладителните кули паднаха през август 2024 г.) и за Stade. Tom’s Hardware обобщава логиката кратко: преизползването на стари индустриални терени спестява и пари, и години спрямо строеж на зелено.
Важно уточнение, което лесно се губи в заглавията: реакторите няма да се пускат отново. Германия изведе последните си три блока през април 2023 г. и ценното тук не е ядреният ток, а това, което остава след него — присъединяване към високо напрежение, подстанции, пътища, водовземане и десетки хектари индустриална земя с ясен статут. Това е различен подход от рестарта на три реактора в САЩ, където целта е самата мощност.
Цитатите
„Бившите ни площадки имат ценна индустриална инфраструктура и дават перспектива за нови, ориентирани към бъдещето употреби“, казва Гуидо Нот, председател на управлението на PreussenElektra. Според него проверката съчетава отговорното преизползване на терените с нов икономически импулс за регионите.
Маркус Хакер, старши регионален директор в Nvidia, добавя, че AI фабриките зависят от надеждно електрозахранване, подходяща земя и устойчива инфраструктура, а бившите индустриални площадки предлагат „идеални условия“ за следващото поколение дата центрове.
Токът е новото тясно място
Защо Nvidia се занимава с терени, а не само с чипове? Защото ускорителите вече изпреварват електрическата инфраструктура. TechSpot описва явлението „dark GPUs“ — купени, но неработещи ускорители. По вътрешни имейли на Amazon, видени от Business Insider, компанията купува GB300 шкафове за около 5 млрд. долара месечно (базата от август) и очаква още около 3 млрд. долара на месец, като част от хардуера стои в междинни складове, докато дата центровете получат нужното захранване. Капиталовите разходи за годината са прогнозирани на 220 млрд. долара, а свободният паричен поток на Amazon за последните 12 месеца излезе на минус през второто тримесечие на 2026 г. за първи път от 2023 г.
Снимка: Nvidia
Другата половина на проблема е административна. The Register описва как във Великобритания дата центровете са разпределени между три министерства — BIST за политиката, DCMS за цифровата инфраструктура и телекомите, и ведомството по енергетика за тока, плюс местната власт за разрешителните. Резултатът: Microsoft се отказа от най-големия планиран AI суперкомпютър в страната именно защото не успя да си осигури достатъчно мощност.
DSX POD: 14 дни вместо шест месеца
На същото събитие в Берлин Nvidia представи и DSX POD — фабрично сглобени модули с изчисление, мрежа, охлаждане и захранване в едно. Обещанието е, че на подготвена площадка внедряването пада от шест месеца до около 14 дни, а партньори като Dell, HPE, Lenovo, Schneider Electric, Vertiv и Foxconn ще доставят модулите по света в началото на 2027 г., съобщи Nvidia. „AI фабриката създава стойност, когато започне да произвежда токени, а не когато строежът е готов“, каза Дженсън Хуанг.
Точно тук се връзват двете новини: модулите решават скоростта на монтаж, но не и присъединяването към мрежата. Площадка със съществуваща връзка за гигаватова централа е най-краткият път дотам — подобна е и логиката при батериите за мрежата, където ценното е къде се включваш, не само какво включваш.
Заключение
Засега това е меморандум, а не проект: няма избрана площадка, няма обявена мощност, няма инвестиция. Площадките са и в активен процес на разглобяване, което означава години работа и отделни регулаторни стъпки. Но посоката е ясна и ще я видим и в други държави — там, където веднъж е имало гигаватова централа, днес има най-дефицитния ресурс в AI индустрията: готово място в електропреносната мрежа.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google