CD и DVD дисковете се разпадат по-рано от обещаното

Колекционери по цял свят съобщават за едно и също: дискове, които са стояли спокойно в кутиите си десетилетия, изведнъж се напукват, помътняват или направо се разпадат на парчета при изваждане. Tom’s Hardware обобщи серия такива случаи, а на 18 август и TechNews.bg предупреди българските читатели, че „вечният“ носител се оказва доста по-краткотраен, отколкото го рекламираха през 90-те.

Пластмасата се пука отвътре

Основата на всеки CD и DVD е поликарбонат — прозрачна и здрава пластмаса, но чувствителна към определени химикали. При контакт с тях в материала първо се появяват мътни микроскопични зони, после мрежа от микропукнатини, а накрая дискът се разцепва под собственото си вътрешно напрежение.

Двата най-често обвинявани виновника са банални. Първият са почистващите препарати: ацетонът и бензенът директно разтварят поликарбоната, а дори по-щадящият изопропилов алкохол вреди при прекалено често търкане. Вторият е полиуретановата пяна в старите кутии и калъфи — с годините тя се разгражда и отделя летливи съединения, включително амонячни, които атакуват пластмасата отвътре на затвореното пространство.

Тук има и разлика между форматите. CD-тата са направени от един дебел слой поликарбонат и са по-уязвими. DVD-тата се състоят от два по-тънки слоя, слепени един за друг, което им дава известна допълнителна устойчивост на този тип напукване.

Другият враг: окисляване на огледалния слой

Паралелно с механичното разпадане върви и класическото „disc rot“ — корозия на отразяващия алуминиев слой. Ако лакът отгоре е нанесен неравномерно или лепилото между слоевете се разхлаби от влага, кислородът стига до алуминия и го превръща в алуминиев оксид. Резултатът е характерното бронзово потъмняване и петна, през които лазерът просто няма какво да отрази.

Снимка: Jwflame / Wikimedia Commons, CC BY-SA 4.0

Най-документираният случай е на Warner Bros. Компанията призна проблем с DVD-та, произведени в САЩ между 2006 и 2008 г., и през март 2025 г. стартира програма за подмяна — засегнатите потребители пишат на whv@wbd.com. Уловката е, че част от заглавията вече не се печатат или правата са изтекли, така че вместо своя филм може да получите друг „с равностойна стойност“.

Какво казват реалните изследвания

Числата, които се въртят в маркетинга, не са напълно измислени — просто са най-оптимистичният сценарий. Фабрично пресованите дискове наистина се четат след 20 и повече години, а част от тях имат прогноза за около век живот. Sony например обявява 30 до 100 години за правилно съхранено DVD. Дисковете на Warner Bros. се разпаднаха за под 20.

Най-сериозното изследване по темата е съвместното на Library of Congress и NIST. При ускорено стареене на тестова популация CD-та около 70% са с прогнозна дълготрайност над 100 години. Останалите обаче не са дребен остатък: около 4% надхвърлят допустимата за стандарта ISO честота на грешки, тоест достигат край на живота си далеч по-рано. Критерият е Block Error Rate от 220 грешки в секунда.

Записваемите носители са отделна история. CD-R и DVD-R разчитат на органично багрило, което избледнява от светлина и топлина — реалистичният им срок е около 20 години, а празните дискове могат да започнат да се разграждат само няколко години след покупката, още преди изобщо да сте записали нещо на тях.

Какво да направите сега

Ако имате семеен архив на дискове, третирайте ги като изтичащ ресурс, а не като застраховка.

Флаш паметта също не е архивно решение — клетките губят заряд без захранване, а Engadget припомня, че индустрията вече дори не произвежда малки USB стикове, защото контролерът, платката и корпусът струват еднакво независимо от капацитета. За сметка на това цената на гигабайт падна от над 8000 долара в началото до около 94 цента още през 2013 г., така че копие върху няколко диска е евтина застраховка. Само имайте предвид, че цените на паметта в момента растат рязко, а дефицитът се разпростира и към други компоненти — по-добре купете носителите по-рано.

Заключение

Оптичният диск не е капсула на времето. При добро качество на печат и разумно съхранение той спокойно надживява един твърд диск, но „вечен“ никога не е бил — а комбинацията от стара пяна, агресивен препарат и топъл таван го убива още по-бързо. Извадете кутиите от мазето, пуснете едно копиране и проверете дали любимият албум още се чете. Ако се чете, направете го днес, а не догодина.