Warhound: 200 млн. за генно редактирани военни кучета

Нов стартъп на име Warhound излезе от сянка на 22 октомври с 200 млн. долара (около 178 млн. евро) финансиране и оценка от 1,2 млрд. долара (приблизително 1,1 млрд. евро). Целта е необичайна дори за днешните стандарти: кучета за военни, полицейски и спасителни екипи, създадени чрез клониране и редактиране на гени, облечени в екипировка, проектирана от отбранителната компания Anduril. Информацията е потвърдена от TechCrunch и Engadget.

Кой стои зад проекта

Съоснователи са Ben Lamm, познат от Colossal Biosciences (компанията, която обеща да върне вълнистия мамут), и Palmer Luckey, основателят на Anduril и на Oculus. Luckey участва като партньор, но без дял в капитала — Anduril влиза с хардуер и софтуер, не с акции. Colossal, обратно, държи дял и лицензира своята технология за редактиране на гени.

Изпълнителен директор е David Spirk, който идва от Palantir. Кръгът е воден от Sequoia (партньорът Shaun Maguire), а сред инвеститорите са 8VC, ARK Invest, Franklin Templeton и In-Q-Tel — венчър фондът, свързан с ЦРУ. Клонирането ще се извършва от Viagen, подразделение на Colossal, което вече над десет години клонира домашни любимци и коне.

Снимка: Warhound

Какво точно ще се променя в ДНК-то

Warhound е събрал клетъчни проби от най-добре представящите се работни кучета в САЩ — предимно белгийски малинуа, но също лабрадори и овчарки. От тези клетъчни линии ще се произведат клонинги, като преди това геномът минава през редакция.

Първият етап не е „суперкуче”, а здраве. Работните породи плащат висока цена за десетилетия селекция: дисплазия на таза, предразположеност към определени видове рак, слабо зрение, мускулна атрофия. Именно тези наследствени дефекти са първата цел на редакциите. Логиката, която Lamm описва пред TechCrunch, е проста — ако кучето е по-здраво и по-безопасно, то се справя по-добре в службата.

Едва след това идват подобренията: скорост, пъргавина и обоняние. Последното е най-интересното от научна гледна точка, защото обонятелните рецептори при кучето се кодират от стотици гени и не става дума за един ключ, който да се щракне.

Първото поколение се очаква да се роди в началото на 2027 г., а готови за служба кучета — в рамките на две години.

Екипировката от Anduril

Тук идва частта, която звучи като научна фантастика. Anduril ще проектира защитни жилетки с вградени сензори за данни, очила и броня, плюс софтуер за ситуационна осведоменост, който дава на водача картина какво вижда и усеща кучето в реално време. Компанията вече прави точно такъв софтуер за дронове и за каската Anduril EagleEye, така че добавянето на още един „сензор на четири крака” към същата мрежа е логично продължение.

Защо някой би вложил 200 млн. долара в това

Отговорът е в статистиката, която Warhound цитира: над 80% от служебните кучета на американската армия се внасят от Европа, а по-малко от половината от купените животни в крайна сметка се оказват годни за служба. Това е дълга, скъпа и крехка верига за доставки на нещо, което нито един сензор още не е заменил — нос, който намира взривно устройство.

Стартъпът обявява и работа с American Humane за сертифициране на програмата за обучение, както и ангажимент пенсионираните кучета да бъдат настанявани в домове чрез Military Working Dog Reunification Program.

Какво остава неясно

Редактирането на гени при кучета не е ново — китайски екипи публикуваха редактирани с CRISPR бигъли още през 2015 г. Новото тук е мащабът и предназначението. И точно затова въпросите са повече от отговорите: няма публикувано изследване, няма независима оценка на благосъстоянието на животните, няма и яснота колко от обещаните „подобрения” са постижими, а не маркетинг.

Струва си да се отбележи и контрастът. Същата технология за редактиране на гени тази година постигна първото дозиране на prime editor директно в тялото на пациент, а мРНК платформите показаха 42% спад на рецидивите при меланом — резултати с публикувани данни и клинични фази. Warhound за момента има презентация, инвеститори и срок.

Заключение

200 млн. долара при оценка 1,2 млрд. купуват много наука, но не купуват доказателства. Ако до началото на 2027 г. наистина се родят първите кучета, ще имаме конкретен тест: ще видим дали редакциите премахват дисплазията и рака, или просто ще получим клонинги с жилетки. Дотогава най-честното описание на Warhound е добре финансиран експеримент — както в биологията, така и в етиката.