Жегата в Европа уби над 50 000 души това лято

Лятото на 2026 г. е най-смъртоносното за Европа, откакто се водят подобни сметки. Според изследване на Imperial College London и London School of Hygiene & Tropical Medicine, публикувано днес, 23 октомври, в списание Nature Health, жегата между юни и август е отнела живота на 50 391 души в 854 европейски града. Около две трети от тях — 32 619 смъртни случая — не биха се случили без човешките климатични промени, съобщава phys.org.

Градовете в извадката покриват 30 държави и около 40% от населението на континента. Най-тежко засегнати са Италия, Франция, Испания, Германия и Великобритания.

71% над предишния рекорд

За мащаба помага сравнението с предишните черни години. Лятото на 2022 г. донесе 29 480 жертви на жегата, а прословутата вълна от 2003 г. — около 28 000. Тазгодишният резултат е с 71% над рекорда от 2022 г. и почти двойно над миналогодишното лято.

Около една трета от смъртните случаи се падат на един двуседмичен период: 17 юни – 1 юли, когато температурите бяха средно 5,3°C над нормалното, а в отделни градове — до 12°C по-високи от обичайното.

Разпределението по възраст е предсказуемо, но не изцяло. Хората над 85 години са повече от половината от всички жертви. В същото време изследователите отчитат над 800 смъртни случая във възрастовата група 20–44 години — хора, които по принцип не влизат в рисковите категории.

Снимка: Copernicus Climate Change Service / ECMWF

Какво точно значи „заради климатичните промени“

Тук е най-деликатната част и си струва да се обясни, вместо да се подмине. Екипът не брои жертви с етикет „климат“ — такъв етикет няма в нито един смъртен акт. Подходът е двустъпков.

Първо, с климатични модели се пресмята каква би била температурата в същия ден и същия град в свят без натрупаните парникови газове. За Западна Европа разликата е от порядъка на 2–3°C, а континентът вече е с около 2,5°C по-топъл от прединдустриалната епоха.

Второ, за всеки град и всяка възрастова група се изгражда крива „температура – смъртност“ от историческите данни: тя показва при колко градуса смъртността в конкретния град е най-ниска и колко нараства над тази точка. Прагът е различен за Атина и за Хелзинки — хората и сградите са адаптирани към местния климат.

Разликата между двата сценария дава 32 619 смъртни случая. Авторите подчертават, че става дума за статистическа оценка, а не за преброени тела. За разлика от клинично изпитване, където ефектът се измерва директно — както при мРНК ваксината срещу меланом — тук единственият начин е моделът. Затова и числата идват с интервали на неопределеност, които е коректно да се помнят.

В полза на метода говори това, че резултатите му съвпадат добре с официалните здравни данни там, където ги има. В Испания моделът дава 6824 смъртни случая за юни–август в 90 града с 22 милиона жители — около хиляда повече от оценката на националната система за наблюдение на смъртността MoMo. Във Великобритания изследването отчита 4354 преждевременни смъртни случая, 2535 от които се приписват на климатичните промени.

Делът расте, не само числото

По-важната от абсолютните цифри тенденция е в придружаващата статия на същия екип, излязла на 14 октомври в Nature Health. В нея са разгледани 430 365 смъртни случая от жега в същите 854 града за периода 2000–2025 г. (Nature, s44360-026-00209-8).

Делът на жертвите, които се дължат на човешкото затопляне, се покачва от 39% в началото на века до 68% през 2025 г. Тоест не просто умират повече хора — все по-голяма част от тези смъртни случаи не биха се случили при предишния климат.

Лятото в числата на Copernicus

Метеорологичната картина зад тези оценки е документирана в летния обзор на Copernicus Climate Change Service. Западна Европа изкара най-топлото си лято в историята на измерванията със средна температура 21,7°C — 2,5°C над нормата за 1991–2020 г. и над рекорда от 2003 г. За континента като цяло лятото е трето по топлина.

Сезонни рекорди паднаха върху 22% от европейската територия, включително почти цяла Англия и Уелс, Белгия и големи части от Франция, Испания, Италия, Швейцария и Австрия. 52% от континента е изпитал „много силен“ топлинен стрес — усещана температура от 38°C нагоре. Дни, в които поне 60% от Западна Европа е била над 30°C, този сезон са 17 срещу 11 през 2003 г.

Какво следва

Основното послание на авторите е практично, а не апокалиптично: по-голямата част от тези смъртни случаи остават невидими в статистиката месеци напред, защото официалните данни се обработват бавно, а в документите рядко пише „жега“. Затова и мерките — ранни предупреждения, климатизирани публични пространства, проверки на самотно живеещи възрастни хора, озеленяване и засенчване в градовете — обикновено се планират след, а не преди вълната.

При Европа, която се затопля по-бързо от всеки друг континент, лета като това на 2026 г. ще са все по-малко изключение. Числото 50 391 е най-точната оценка, с която здравните системи разполагат днес — и е добър повод плановете за следващото лято да започнат сега, а не през юни.