1,7 милиона сателита заплашват астрономията

Астрономът Оливие Ено от Европейската южна обсерватория (ESO) публикува на 1 юли рецензирано изследване, прието за печат в Astronomy & Astrophysics, което за пръв път пресмята какво ще стане с наземната астрономия, ако всички заявени пред регулаторите сателитни констелации бъдат разгърнати. Сборът е 1,7 милиона апарата. Изводът на прессъобщението на ESO е категоричен: това е „отвъд границата“ на онова, което астрономията може да понесе.

Колко апарата има и колко са поискани

В момента около Земята работят над 14 000 сателита, а с изгасналите апарати и отломките проследяваните обекти надхвърлят 32 000. Starlink доминира тотално — според статистиката на Джонатан Макдауъл активните апарати на SpaceX са около 10 800, тоест близо две трети от всичко работещо в ниска околоземна орбита.

Заявките пред регулаторите са от съвсем друг мащаб:

• SpaceX — над заявените десетки хиляди Starlink апарата компанията подаде документи за 1 милион сателита за орбитални центрове за данни.
• Китай (CTC-1 и CTC-2) — две подадени в ITU в края на декември 2025 г. заявки, всяка за 96 714 апарата в 3660 орбитални равнини.
• Guowang (около 13 000) и Qianfan (над 10 000) вече летят — към средата на 2026 г. са изстреляни над 350 апарата по двете програми.
• Amazon — 3236 одобрени апарата за Kuiper плюс нова заявка до FCC за 5105 сателита за директна връзка със смартфони, които ще обслужват и функциите за спешни съобщения на iPhone. Разгръщането се очаква да започне през 2028 г.
• Reflect Orbital — до 50 000 огледални апарата, които да отразяват слънчева светлина към Земята през нощта. На 9 юли FCC разреши демонстрационния сателит.
• E-Space Cinnamon — стотици хиляди апарата.

Какво се случва със снимките

Проблемът е прост: осветеният от Слънцето сателит е несравнимо по-ярък от далечна галактика. „Когато сателит пресече това, което наблюдаваме, той оставя ярка следа върху изображението и заличава каквото има зад нея“, обяснява Ено.

Симулациите показват до 28% загуба от полето на видимост на Very Large Telescope на ESO при сценария с милион апарата на SpaceX. За обсерваторията Vera C. Rubin в Чили, чиято камера е най-голямата цифрова камера, строена някога, положението е по-тежко — заради свръхширокото поле и изключителната чувствителност по няколко часа наблюдения на нощ стават негодни. Един-единствен апарат на Reflect Orbital, попаднал в кадъра, е достатъчен да провали снимката.

Снимка: ESO/O. Hainaut

Втората, по-коварна част е дифузното засветяване. Хилядите по-слаби апарати не оставят различими следи, но повишават общия фон на небето. Само констелацията на Reflect Orbital би направила нощното небе три до четири пъти по-светло. „От град със светлинно замърсяване като Мюнхен тези стотици сателити ще са единствените видими „звезди“, предупреждава Ено.

Радиоастрономията страда още повече

Оптиката поне може да изхвърли засегнатите пиксели. Радиотелескопите нямат тази възможност, защото проблемът не е в разрешените ленти, а в паразитното излъчване извън тях. Измервания с европейската мрежа LOFAR, публикувани в Astronomy & Astrophysics през септември 2024 г., показаха, че апаратите Starlink V2-mini изпускат до 32 пъти повече непреднамерено електромагнитно излъчване от първото поколение, в диапазоните 40–70 MHz и 110–188 MHz.

Нивата надхвърлят препоръките на ITU за защитената радиоастрономическа лента 150,05–153 MHz, а в редица случаи и обичайните стандарти за електромагнитна съвместимост на потребителска електроника. Тук няма нарушение на закона — просто регулацията не покрива изтичането. Именно затова астрономите настояват темата да влезе в дневния ред на следващата Световна радиокомуникационна конференция.

Какви решения се обсъждат

Изследването не предлага мораториум, а таван: не повече от 100 000 апарата, при това с видима звездна величина 7 или по-слаба, тоест под прага на видимост с невъоръжено око. При това число загубите за астрономията са съизмерими с обичайните технически загуби от повреди в апаратурата. Ено лично предпочита 50 000.

Останалите мерки са познати от последните години: потъмняващи покрития и диелектрични огледални фолиа върху корпусите, ориентация на слънчевите панели така, че да не отразяват към земната повърхност, автоматичен обмен на орбитални данни с обсерваториите, за да се планират експозициите между преминаванията, и филтриране на паразитните емисии още на ниво електроника. ESO, Кралското астрономическо общество и Международният астрономически съюз подадоха общо становище до FCC — по заявката на Reflect Orbital са постъпили над 1800 коментара, по тази на SpaceX над 1500.

Паралелно расте и натискът върху спектъра. SpaceNews съобщава, че FCC насрочи търг за горната C-лента през юли 2027 г. с прогнозни приходи между 40,8 и 69,6 млрд. долара — знак колко ценен е всеки мегахерц и колко трудно ще е да се защитават тесни ленти „само“ за наука.

Какво значи това за наблюденията в България

За аматьорската астрономия ефектът вече е измерим. При астрофотография от Родопите или Стара планина следите се отстраняват сравнително лесно със стакинг на много кратки кадри и отхвърляне на пиксели, но дългите единични експозиции стават практически невъзможни. За визуални наблюдения с бинокъл или телескоп смущението е по-скоро дразнещо, отколкото фатално — засега.

Истинският риск е дифузният. Национална астрономическа обсерватория Рожен и всички тъмни площадки в страната се борят от години със светлинното замърсяване от градовете; засветяване на фона от орбита не може да се избегне с преместване по-нависоко или по-надалеч. Ако прогнозите на ESO се сбъднат, разликата между „тъмно небе“ и „градско небе“ у нас ще се свие драстично — и то без нито една нова улична лампа.

Заключение

Изследването не твърди, че сателитният интернет трябва да спре. Твърди, че 1,7 милиона апарата и 100 000 апарата са две различни вселени и че решението кое от двете ще получим се взима сега, в заявки пред FCC и ITU, а не след като апаратите вече са горе. За разлика от ракетите, които ги извеждат, небето няма как да бъде улавяно и връщано за повторна употреба.