Airbus A350-1000ULR: 23 076 км и 24 часа без кацане

Тестовият самолет A350-1000ULR на Airbus кацна на летище Тулуза-Бланяк в 9:52 ч. местно време на 28 юли 2026 г., след като излетя от Мелбърн предния ден в 17:27 ч. австралийско време. Между двете точки има 12 460 морски мили, или 23 075,92 км, а полетът продължи 24 часа и 24 минути — най-дългият безспирен прелет на пътнически самолет досега. Машината е изпитателният самолет на Airbus и няма да влезе във флота на Qantas, която е поръчала дванадесет броя за програмата Project Sunrise.

Рекордът, който падна, се държеше от 2005 г. Тогава Boeing 777-200LR прелетя от Хонконг до Лондон в източна посока — 11 664 морски мили (21 601 км) за 22 часа и 42 минути, според съобщението на Boeing. Airbus подобри и двата показателя наведнъж — с близо 1 500 км и с над час и половина.

Маршрутът: дългият път до дома

Самолетът е с регистрация F-WULR и сериен номер MSN707; името „Вега“ Qantas е дала на друга машина — MSN814, първата, която ще ѝ бъде предадена. Обратният полет умишлено пое на изток — над Тихия океан, напряко през Съединените щати и Канада, после над Атлантика и надолу към Южна Франция. Този маршрут е по-дълъг от прекия път през Азия, но силните ветрове на голяма височина помагат: три часа след излитането апаратът достигна скорост спрямо земята около числото на Мах 1.

Полетът към Австралия тръгна от Тулуза на 23 юли с екипаж от четирима пилоти на Airbus, двама инженери за летателни изпитания и трима полетни инженери, начело с изпитателя Венсан Сибел. На връщане командир беше Ксавие Пепен, а към тримата пилоти на Airbus се присъединиха и двама капитани на Qantas — Андрю Кул и Дейвид Съмъргрийн, за да натрупат опит с типа.

Над 120 000 души следяха последните часове на полета във Flightradar24. Преди кацането екипажът направи прелитане и обиколка над града, а самото приземяване стана от втори опит, след минаване на втори кръг.

Снимка: Airbus

Какво всъщност се тестваше

Рекордът е страничен продукт. Целта на двата полета е била да се докаже, че самолетът може да изпълни мисия с блоково време от 23 часа — тоест от потеглянето на колелата до окончателното спиране, с резервите за гориво, които изисква сертификацията.

MSN707 излетя за първи път на 2 юни 2026 г. и носи около 5 тона апаратура за изпитания с над 1 000 специализирани сензора. В разказа на Airbus за полета са изброени трите основни направления: климатичната система на кабината, управлението на горивото и преработеното двойно помещение за почивка на екипажа, проектирано специално за свръхдълги мисии.

Ключовата новост е допълнителният заден централен резервоар с обем 20 900 литра, който добавя около 1 000 морски мили към обхвата. Точно неговото поведение — прехвърлянето на горивото, центровката, работата при почти празен резервоар — беше основната неизвестна.

„Макар че вече бяхме демонстрирали голяма част от функционалността на задния централен резервоар по-рано в кампанията, при тези далечни полети затворихме останалите тестови точки“, коментира Ксавие Пепен.

Такива полети не се правят „на око“: всяко от хилядите измервания се записва и после се сравнява с моделите — по същия начин, по който инженерните камери документираха отделянето на степените на SLS при „Артемида 2“.

Project Sunrise: какво следва

Qantas планира да пусне билетите за безспирните полети Сидни–Лондон през февруари 2027 г. Първият самолет трябва да бъде предаден през април 2027 г., а редовните полети започват към края на същата година. В плана влиза и Сидни–Ню Йорк.

Салонът е проектиран съвместно с Charles Perkins Centre към Университета в Сидни и е с едва 238 места — най-ниската плътност на пътници при какъвто и да е A350 в света. Търговските полети се очаква да траят до около 22 часа, тоест с близо два часа и половина резерв спрямо това, което самолетът току-що показа.

Заключение

Числото 23 076 км е ефектно, но по-важен е контекстът: това е полет от сертификационната програма, а не рекламна демонстрация. Airbus трябваше да покаже, че системите за гориво, климатизация и почивка на екипажа издържат цяло денонощие непрекъсната работа, преди регулаторите да разрешат такива маршрути с платящи пътници. Постижението на Boeing отпреди 21 години беше единичен прелет с шепа хора на борда; тук става дума за конфигурация, която тепърва ще влезе в редовна експлоатация.

Ако графикът се спази, до края на 2027 г. „най-дългият полет в света“ ще престане да бъде куриоз и ще стане обикновен ред в разписанието.