BepiColombo се отдели от MTM: 79 дни до Меркурий

Европейската космическа агенция потвърди, че на 3 септември 2026 г. в 15:00 ч. българско време транспортният модул MTM се е отделил успешно от двата научни орбитера на мисията BepiColombo. Сигналът дойде през дълбококосмическите антени в Себрерос (Испания) и Маларгюе (Аржентина), а телеметрията показа, че всички системи работят нормално и слънчевите панели на MPO зареждат батериите. С това започна фазата на пристигане — ESA поддържа хронология на събитията в реално време. Влизането в орбита около Меркурий е насрочено за 21 ноември 2026 г.

Как мина денят

Операцията се управляваше от центъра ESOC в Дармщат. В 13:03 ч. българско време ръководителят на полета приключи проверката с думите „Roll call completed, GO for separation”. Самото отделяне беше планирано за 15:00 ч., но потвърждение не идва мигновено — сигналът пътува десетки минути, а екипът първо търси косвени признаци.

Такъв дойде в 15:41 ч. под формата на предварителен доплеров сигнал. Принципът е същият като при сирена на линейка, която минава покрай вас: когато апаратът промени скоростта си, честотата на радиосигнала се измества. Скокът в честотата означаваше, че тежкият модул вече не виси на конструкцията. Пълното потвърждение с телеметрия дойде час и десет минути по-късно.

Какво остава до 21 ноември

MTM беше двигателят на мисията през последните осем години — четирите му йонни двигателя работеха на слънчево-електрическа тяга и бяха изключени още на 15 юни 2026 г. Сега конструкцията MPO–Mio пада към Меркурий по балистична траектория, а за корекциите и за самото захващане в орбита отговаря химическата двигателна система на MPO. До ноември европейският орбитер играе ролята и на захранващ модул за японския Mio, който още стои прибран зад защитния екран.

На 21 ноември двата апарата влизат заедно в полярна орбита. Разделянето е на 9–10 декември 2026 г.: MPO изтласква Mio, завърта го, освобождава екрана MOSIF и се спуска към своята по-ниска орбита. Редовните научни наблюдения започват през април 2027 г. — времето дотогава отива за проверка и калибриране на инструментите.

Два апарата, шестнайсет инструмента

BepiColombo е първата мисия, която ще пусне два напълно самостоятелни апарата в орбита около друга планета. MPO (1230 кг, 11 инструмента) лети ниско — между 480 и 1500 км над повърхността, с обиколка от около 2,4 часа — и се занимава с картографиране, състав на скалите и вътрешен строеж. Сред товара му са лазерният висотомер BELA, термалният спектрометър MERTIS и камерният комплект SIMBIO-SYS.

Mio (255 кг, 5 инструмента) на JAXA остава на много по-разтеглена орбита — от 590 до 11 640 км, с период около 9,3 часа — и следи магнитното поле, плазмата и разредената екзосфера. Двете гледни точки едновременно са същината на идеята: единият апарат мери какво прави планетата, другият — какво прави средата около нея.

Снимка: ESA/ATG Europe

Защо Меркурий изобщо е интересен

Меркурий е най-малката и най-слабо изследвана планета във вътрешната Слънчева система. Досега там е работил само един апарат в орбита — американският MESSENGER между 2011 и 2015 г. Останаха два въпроса без убедителен отговор: защо планетата е толкова плътна за размера си, тоест защо металното ѝ ядро заема необичайно голяма част от обема, и как при това положение поддържа собствено магнитно поле, каквото Венера и Марс нямат.

Отговорите имат значение отвъд самия Меркурий. Те опират до това как се формират скалистите планети близо до звездата си — а точно такива екзопланети откриваме най-често. BepiColombo няма да разреши въпроса с една снимка; тя ще натрупа година системни измервания, с опция за втора.

Мисията излетя с Ariane 5 на 20 октомври 2018 г. и стигна дотук с девет прелитания — едно край Земята, две край Венера и шест край самия Меркурий. Общата ѝ стойност е около 1,65 милиарда евро.

Заключение

3 септември не беше ефектен ден — един модул се откачи безшумно на стотици милиони километри оттук и телеметрията го потвърди почти два часа по-късно. Но това е моментът, в който BepiColombo спря да бъде пътуване и стана мисия. Ако захващането на 21 ноември мине по план, Европа и Япония ще имат първата си обсерватория около Меркурий, а от април 2027 г. — и първите ѝ данни.

Междувременно ESA върви и по други фронтове: агенцията даде ход на първия си лунен ровър MAGPIE, а от планетарната наука си струва да погледнете и декагона, който Хъбъл откри около южния полюс на Сатурн.