Хъбъл откри декагон около южния полюс на Сатурн

Космическият телескоп „Хъбъл“ е потвърдил, че около южния полюс на Сатурн се е оформила гигантска десетоъгълна вълна — декагон. Резултатът е публикуван на 2 септември 2026 г. в Science Advances от екип начело с Агустин Санчес-Лавега от Университета на Страната на баските, със съавтори Ейми Саймън от NASA Goddard и Майкъл Уонг от Калифорнийския университет в Бъркли. Това е първата правилна многоъгълна структура, наблюдавана в южното полукълбо на планетата, и — за разлика от прочутия шестоъгълник на север — тя изглежда се е родила пред очите ни.

Какво точно се вижда

Декагонът не е облак, а вълна в едно от струйните течения на Сатурн. Върховете му са разположени между около 58° и 63° южна ширина, а самото течение при 60,5°S духа със 116 метра в секунда — близо 420 км/ч. Самата фигура обаче почти не бърза: тя се движи на изток със скорост около 2,5 м/с, тоест някакви 10 км/ч спрямо вътрешната ротация на планетата.

Формата не е и статична. Дължините на десетте върха се люлеят с период от 32 дни и амплитуда между 4,6° и 8,4° — картина, която повече напомня жива, развиваща се вълна, отколкото застинал шаблон. Хъбъл я е засякъл в няколко филтъра, които показват различни височини в атмосферата, което подсказва, че структурата се простира вертикално през няколко слоя, а не стои само на върха на облаците.

Как беше открит

Първите следи идват не от космоса, а от задните дворове. Любителите астрономи Тревър Бари и Жан-Пол Оже качват изображения в базата PVOL (Planetary Virtual Observatory Laboratory), на които полюсът изглежда подозрително ъгловат. Екипът се връща към архива на програмата OPAL (Outer Planet Atmospheres Legacy) на Хъбъл, която вече над десетилетие снима външните планети всяка година.

Оказва се, че намеци за фигурата има още в кадрите от 2023 г. — с по-слаб контраст и само отделни прави отсечки. През август 2024 г. формата се изостря, а през август и септември 2025 г. и Хъбъл, и наземните наблюдатели улавят всичките десет върха. Ключовият снимков кадър е от 29 август 2025 г.

Причината откритието да закъснее е геометрична: сатурнианската година трае близо 29,5 земни години и южният полюс беше извън полезрението ни от 2012 г. до 2023 г. През целия период на мисията „Касини“ (2004–2017) подобна структура не е регистрирана — а апаратът гледаше отблизо.

Защо не е просто „още един шестоъгълник“

Шестоъгълникът над северния полюс на Сатурн е на около 78,5° северна ширина и е познат от прелитанията на „Вояджър“ през 1980–1981 г., тоест поне 44 години. Той е забележително стабилен — по същество мебел в атмосферата на планетата.

Декагонът е другото — нов, по-променлив и, изглежда, засилващ се. „Никога не сме виждали нещо подобно в южното полукълбо на Сатурн. Тази структура е различна — изглежда, че се засилва“, коментира Ейми Саймън. Санчес-Лавега формулира въпроса още по-пряко: защо се появи точно сега, след като досега не сме я виждали.

Точно това я прави ценна. Планетарните многоъгълници се смятат за проява на вълни в струйните течения, но досега астрономите разполагаха с един-единствен, отдавна установен пример. Сега има втори, който може да се проследи от зараждането му. Един кандидат за спусък е близък антициклон с ширина около 4000 км, но авторите отбелязват, че симулациите не възпроизвеждат наблюдаваната картина точно.

Какво следва

Екипът планира наблюдения с „Джеймс Уеб“ в инфрачервения диапазон, където се вижда по-дълбоко в атмосферата, плюс компютърно моделиране на струйното течение. Ако декагонът се разпадне след няколко години, това само по себе си е информация — ще покаже, че такива фигури са преходни, а северният шестоъгълник е изключението.

Статията е достъпна в Science Advances (doi: 10.1126/sciadv.aee4251). Случаят е добро напомняне колко зависи планетарната наука от дългите редици данни: както при мрежата за връзка около Марс или при първия европейски ровър на Луната, стойността идва от продължителното присъствие, а не от еднократния кадър. Хъбъл снима Сатурн всяка година вече над десетилетие — и точно затова успя да покаже кога върховете са били десет и кога още не са били.