Денков влезе в елитните 0,5% учени според Станфорд

Акад. Николай Денков, професор по физикохимия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и бивш министър-председател, попадна в топ 0,5% от учените в своята научна област и в топ 2% от всички изследователи в света. Това показва новото издание на класацията, която екипът на проф. Джон Йоанидис от Станфордския университет публикува на 7 октомври 2026 г. в хранилището за данни на Elsevier. Денков е един от общо 102 български имена в списъка, съобщи News.bg.

Какво точно мери класацията

Списъкът е известен като „топ 2% на учените“, но зад етикета стои доста конкретна методика. Данните са от моментна снимка на Scopus от 1 август 2026 г., а цитиранията са преброени до края на 2025 г. Това е версия 9 на базата с DOI 10.17632/btchxktzyw.9.

Учените се подреждат по така нареченото c-score — съставен показател, който смята не само общия брой цитирания, а и h-индекса, коригирания за съавторство hm-индекс и цитиранията към статии, в които изследователят е първи, последен или единствен автор. Всичко се изчислява в два варианта: със и без самоцитирания.

В списъка влизате, ако сте или сред първите 100 000 учени по c-score в целия свят, или сред горните 2% в своето подполе. Класификацията е по 20 научни области и 174 подполета, а минималното изискване е поне 5 публикации. Именно затова „топ 0,5%“ при Денков е по-силният от двата показателя — това е позицията му спрямо колегите в собствената му тясна област, а не спрямо всички над 12 млн. активни учени, които наукометричният анализ преглежда.

Пяни, емулсии и статии в Nature

Денков е роден на 3 септември 1962 г. в Стара Загора, завършва химия в Софийския университет през 1987 г. и защитава докторат през 1993 г. От 2008 г. е професор по физикохимия, а през октомври 2021 г. е избран за академик на БАН. Член е на Academia Europaea от 2019 г. в секцията по химични науки.

Научната му работа е в физикохимията на колоидно-дисперсните системи: повърхностни сили, устойчивост на тънки течни филми, пяни и противопенители, реология на пяни и емулсии, хранителни емулсии, колоидни кристали и наноматериали. Според профила му в лабораторията „Активни формулации и материали“ в Факултета по химия и фармация той има над 190 научни статии, включително две в Nature, по една в Nature Physics и Nature Communications, както и 17 поканени обзорни публикации. Цитиранията му са над 12 600 при h-индекс 57.

Това е област, в която фундаменталната физика опира директно в индустрията — сред партньорите на лабораторията са Unilever, BASF, Colgate-Palmolive, Janssen, Heineken и Saint-Gobain. Какво прави една пяна стабилна и една емулсия трайна е въпрос с еднаква тежест за учебника и за етикета на шампоана.

Наградите му включват националната награда „Питагор“ (2010), Solvay Prize на Европейското колоидно дружество (2019) и Prix Formula – награда „Пиер Фийе“ на Френското химическо дружество (2025).

Българите в списъка

102-та български имена в тазгодишното издание са повече от 91-те в изданието от септември 2025 г., в което Денков също фигурираше. Броят се движи нагоре-надолу между изданията, защото прагът е относителен: влизането зависи и от това колко бързо расте цитирането в съответното подполе в световен мащаб.

Защо си струва и малко скептицизъм

Самите автори на базата предупреждават срещу механичното ѝ четене, а наскоро публикувано изследване в Scientometrics показа колко чувствителна е методиката към избора на база данни. Когато екипът преизчислява класирането върху пълния набор на OpenAlex вместо върху Scopus, отделни изследователи се местят с медиана от 142 276 позиции, а най-голямото разместване надхвърля 1,2 млн. места. Причината е в различното покритие на издателствата в двете бази.

Това не отменя резултата на Денков — попадането в топ 0,5% на дадено подполе е устойчиво към такива разлики далеч повече от конкретното място в общата подредба. Но обяснява защо е по-честно да се говори за „сред най-цитираните в своята област“, отколкото за твърда позиция в световна таблица.

Заключение

За българската наука стойността на новината е двойна: конкретно признание за изследовател, който работи в София, и напомняне, че цитируемостта в класации като тази се натрупва с десетилетия систематична работа, не с единичен пробив. Същият принцип важи и за резултатите, които следим всяка седмица — от експериментите при 230 GPa върху желязото в земното ядро до големите епидемиологични анализи в Nature. Цялата база с версия 9 е свободно достъпна за изтегляне и всеки може да провери числата сам.