Дрожди превръщат PET и слама в протеинови бисквити

Изследователи от Southern Illinois University Carbondale представиха на конференцията ACS Fall 2026 (23–27 август, McCormick Place в Чикаго) технология, при която генетично модифицирани дрожди превръщат PET пластмаса и земеделски отпадъци в ядивни протеини, витамини и ароматизатори. Крайният продукт е бисквита, отпечатана на 3D принтер, която екипът нарича µBites — „микрохапки“. Резултатите са описани от phys.org и бяха докладвани в симпозиума за студентски и докторантски изследвания по биохимия и химична биология.

Как пластмасовата бутилка става храна

Процесът минава през три стъпки и нито една от тях не изисква мелене на пластмаса в брашно, както често се разбира погрешно.

Първо PET бутилките и царевичните стъбла и листа влизат в реактор за окислително хидротермално разтваряне (oxidative hydrothermal dissolution, OHD) — метод, разработен от професор Кен Андерсън от геоложкия факултет на университета. Водата и кислородът при висока температура и налягане разкъсват дългите вериги на полимера и на растителната биомаса до водоразтворими въглеродни молекули. Ключовото предимство, което екипът изтъква, е, че разграждането не оставя токсични остатъци.

На втората стъпка получената смес се подава като храна на няколко щама инженерни дрожди. Обикновената хлебна мая е препрограмирана да произвежда ванилов аромат от растителната биомаса. Отделен щам поема етиленгликола, който идва конкретно от PET-а, и го превръща в бета-каротин — предшественикът на витамин A. Други щамове дават протеини, мазнини и органични киселини.

Накрая получената биомаса се смесва с фибри, нишесте и подсладител и се екструдира през хранителен 3D принтер, докато излезе бисквита.

Снимка: SIU Carbondale Communications

Кой стои зад проекта

Работата се води от доцент Лахиру Джаякоди от School of Biological Sciences и Fermentation Science Institute в SIU, заедно с докторантката Сандхя Джаясекара. Проектът стъпва върху финансиране от Deep Space Food Challenge на NASA — 25 000 щатски долара (около 21 400 евро), спечелени през 2021 г. в надпреварата за нови хранителни технологии, които да изхранват екипажи при дълги мисии.

Оттам идва и логиката на цялото начинание: в затворена среда с ограничени ресурси всеки килограм отпадък, който може да се върне обратно в хранителната верига, спестява килограм товар при изстрелването. Пластмасовите опаковки на борда са едновременно боклук и въглероден източник.

Ядивно ли е и как е на вкус

Тук трябва да сте предпазливи с изводите. Според phys.org наличните данни за безопасност подкрепят твърдението, че продуктът е ядивен, но официалната дегустация на текущата версия все още чака одобрение от институционалната комисия на университета — стандартна процедура при всяко изпитване с човешки участници.

По-ранен прототип обаче вече е бил тестван. През 2024 г. SIU съобщи, че бисквитите µBites са получили оценка 6,5 от 9 по хедоничната скала — най-разпространеният начин да се измери доколко една храна е приемлива за консуматора. 6,5 не означава „вкусно“ в смисъла на любимия ви шоколадов бисквит; означава „по-скоро харесвам“, което за храна от рециклирана бутилка е повече от прилично.

Защо това има значение

Досегашните успехи с ензимно разграждане на PET обикновено връщат пластмасата обратно към суровина за нова пластмаса или за найлон. Тук веригата е различна: отпадъкът излиза от индустриалния цикъл и влиза в биологичен, при това с добавена хранителна стойност, а не само с калории. Витамин A и ароматизатор, произведени от самите дрожди, са по-интересната част от новината, отколкото самата бисквита.

Подходът се вписва в по-широка вълна биопроизводство, в която микроорганизмите се използват като фабрики за материали — както при кожата от гъбен мицел, стигнала производствен мащаб, или при новите процеси за извличане на изотопи от ядрен отпадък.

Струва си и да отбележим какво още липсва. Няма публикувани данни за добива — колко грама протеин се получават от килограм PET, нито каква е енергийната цена на OHD реактора. Няма и рецензирана публикация; засега говорим за доклад на конференция. Регулаторният път за храна, произведена от генетично модифицирани микроорганизми върху пластмасова суровина, също не е кратък нито в САЩ, нито в ЕС.

Заключение

µBites не са решение на проблема с пластмасовия отпадък и няма да се появят в магазина скоро. Но демонстрацията, че една и съща биохимична верига може да поеме PET бутилка и царевична слама и да върне протеин, витамин и аромат, е реален инженерен резултат. За космическите мисии, където всеки грам има цена, той е далеч по-практичен, отколкото звучи на пръв поглед.