Доклад: AI дата центрите заличават 15 години напредък

Вътрешен анализ на природозащитната организация Sierra Club, публикуван от Bloomberg на 28 октомври, изчислява, че планираните в САЩ дата центри за изкуствен интелект ще добавят 618 милиона тона CO2 към емисиите на електроенергийния сектор между 2025 и 2030 г. Това е ръст от 42% и на практика заличава 15 години намаление на парниковите газове от производството на ток в страната.

Какво точно казват числата

Ако всички обявени проекти бъдат построени, годишните емисии на американския електроенергиен сектор ще достигнат 2,1 милиарда тона CO2 до 2030 г. За сравнение, емисиите от производството на ток в САЩ достигат върха си през 2007 г. и оттогава вървят надолу — заради излизането на въглищата от играта и навлизането на газа, вятъра и слънцето.

Най-интересната част от сметката е откъде идва токът. Според анализа, цитиран от Insurance Journal, само 154 милиона тона (около 10% ръст) идват от генератори, свързани с мрежата. Останалите над 460 милиона тона идват от така наречените off-grid проекти — собствени електроцентрали, които технологичните компании строят до дата центрите си, за да не чакат години за присъединяване към мрежата.

Тези 460 милиона тона са приблизително колкото годишните емисии на цяло Мексико — сравнението, с което Tom’s Hardware озаглави новината. Около четири пети от енергията за самозахранващите се проекти се очаква да идва от природен газ.

„Числата продължават да ни взривяват мозъка“

Цитатът е на Джереми Фишър, главен съветник по климат и енергия в Sierra Club. Предишните оценки на самата организация са били между една четвърт и половина от сегашните — показател колко бързо расте обявеният капацитет.

Самата Sierra Club е страна в спора: организацията се бори срещу газови централи и има интерес прогнозата да звучи тревожно. Затова си струва да се погледнат и другите сметки, които TechSpot обобщава:

• Union of Concerned Scientists (януари): ръст от 19 до 29% до 2035 г., или до 342 млн. тона годишно.
• Екип американски и канадски изследователи (юни): ръст от 28%.
• Rhodium Group: в най-мръсния си сценарий за 2040 г. вижда емисии с 24% под нивата от 2025 г.

Разликата не е грешка в аритметиката, а в допусканията — колко от обявените дата центри изобщо ще бъдат построени и колко бързо ще поевтиняват възобновяемите източници.

Защо прогнозите се разминават толкова

Ключовата неизвестна са газовите турбини. Цените им са скочили с около 50%, а производството е разпродадено до 2032 г. Проект, който днес е на хартия, може да чака турбината си пет години — и дотогава сметката изглежда съвсем различно.

Брендън Пиърпонт от think tank-а Energy Innovation го формулира предпазливо: има реален риск тези емисии да върнат страната с години назад, но твърда прогноза е трудна при тези срокове на доставка и при опашката за присъединяване към мрежата. Хелън Коу от BloombergNEF добавя по-простия аргумент — щом потреблението расте, нормално е и емисиите да растат.

Към това се добавя и местната съпротива: част от обявените проекти вече са отменени или блокирани от общини. Конкретен пример е Project Jupiter на Oracle в окръг Доня Ана, Ню Мексико — през септември компанията подаде известие за непреодолима сила заради регулаторни спънки и местна съпротива.

Снимка: Microsoft

Къде се вписва това в останалите новини

Мащабът се вижда и от финансовите отчети. Microsoft обяви, че Azure е направил 33,2 млрд. долара за тримесечие, а дефицитът на изчислителна мощност е толкова осезаем, че OpenAI първо сряза, а после удвои лимитите на ChatGPT Pro. Всеки от тези гигавати някъде се превръща в изгорено гориво.

Оттам идват и по-екзотичните идеи за охлаждане и захранване. Ден след доклада в новините влезе и казусът с американската DeepGreen, която още през февруари подаде заявления пред енергийния регулатор FERC за предварителни разрешения за два подводни дата центъра — в Кук Инлет, Аляска, и в Западния проход край Мейн. Проектът в Аляска предвижда 66 модула на дълбочина между 14 и 50 метра, охлаждани директно от океана и захранвани от 330 до 350 приливни турбини с обща мощност около 100 мегавата.

Предварителното разрешение дава четири години за проучване и приоритет пред конкуренти — не дава право на строеж. Рибарски и природозащитни организации вече възразяват: Кук Инлет е критично местообитание на популация от около 330 белуги, които разчитат на ехолокация, а водите край Мейн са свързани с местообитанието на северноатлантическия гладък кит. TechSpot описва подробностите по казуса.

Какво следва

Докладът е прогноза, а не измерване — и зависи изцяло от това колко от обявените дата центри ще станат реалност. Но дори и по-умерените сценарии сочат в една посока: за първи път от близо две десетилетия потреблението на ток в САЩ расте по-бързо, отколкото секторът успява да се декарбонизира.

Следващите месеци ще покажат кой сценарий е по-близо до истината. Ориентирът, който си заслужава да следите, е простичък — колко от обявените газови централи до дата центрите реално получават турбини и разрешителни.