САЩ готвят ARC-100 — реактор за AI центровете

Министерството на енергетиката на САЩ и Националната лаборатория в Айдахо (INL) се готвят да покажат реактора, който според Вашингтон трябва да захранва вълната от AI центрове за данни. Става дума за ARC-100 — 100-мегаватов блок с натриево охлаждане, за който компанията ARC Clean Technology и Battelle Energy Alliance (операторът на INL) подписаха рамково споразумение на 28 юли 2026 г. Целта е първият в света екземпляр от този тип да бъде построен именно на площадката в Айдахо, пише TechNews.bg.

Какво представлява ARC-100

ARC-100 е бърз реактор с течен натрий вместо вода и с метално гориво от уран-циркониева сплав. По данни на ARC Clean Technology един блок дава 100 MWe електрическа мощност при 286 MW топлинна, температурата на натрия на изхода е 510 °C, а преобразуването на енергията става през цикъл на Брайтън със свръхкритичен CO₂ вместо през класическа парна турбина.

Двете числа, които правят реактора интересен точно за центрове за данни, са други: заявеният коефициент на използване е 95%, а горивният цикъл — до 20 години без презареждане. За оператор, който продава изчислително време по 24 часа в денонощието, това означава почти липса на планирани спирания.

Реакторът работи при атмосферно налягане и разчита на пасивна безопасност — при загуба на охлаждане или на външно захранване физиката на активната зона трябва да свали мощността без намеса на оператор и без помпи. Проектът може да се мащабира от 100 до над 600 MWe чрез няколко блока на една площадка.

Снимка: ARC Clean Technology

Защо точно Айдахо

Изборът на INL не е случаен. Технологията стъпва върху EBR-II — експерименталният бърз реактор, който работи на същата площадка от 1964 до 1994 г. и остава най-дългата практическа база данни за натриево охлаждане в САЩ.

Днес INL разполага с трите съоръжения, които са необходими за квалификация на такъв проект: Advanced Test Reactor за облъчване на материали, Transient Reactor Test Facility (TREAT) за тестове при аварийни преходни режими и Materials and Fuels Complex за работа с металното гориво.

Според споразумението лабораторията ще участва в инженеринга и проектирането, в моделирането на високопроизводителни изчисления, в облъчващите тестове, в подготовката на площадката и по-късно в пуска и експлоатацията. „Възможностите на INL в проектирането на реактори, материалознанието и регулаторната работа са ненадминати“, коментира Ирфан Али, президент и главен стратегически директор на ARC. Джес Гехин, асоцииран директор на INL по ядрена наука и технологии, добавя, че екипите ще поемат прегледа на проекта, оценката на материалите и анализа на безопасността.

Финансово ARC е сред одобрените по програмата на DOE за демонстрация на съвременни реактори (ARDP), по направлението ARC-20, с 27,5 млн. долара (около 24 млн. евро) първоначално финансиране от 2020 г. Лицензирането минава по стандартния път през Комисията за ядрено регулиране (NRC) по новата част 10 CFR Part 53, а не по ускорената процедура на самото министерство — отбелязва Американското ядрено общество. Първоначалната цел за въвеждане в експлоатация, поставена през 2020 г., е средата на 30-те години.

Газът идва пръв

Реакторът обаче няма да свари вълната. Ден след споразумението — на 29 юли — министърът на енергетиката Крис Райт обяви в Кентъки проект за над 100 млрд. долара (близо 87 млрд. евро) частни инвестиции на площадката на бившия завод за обогатяване на уран в Падука.

Схемата е показателна: NextEra Energy ще построи газова централа от 2 гигавата, ще модернизира преноса и ще добави до 2,6 GW батерийни системи, за да захранва кампус от 1,8 GW за AI и високопроизводителни изчисления. Партньори са още Brookfield, Big Rivers Electric, Jackson Purchase Energy Cooperative и Paducah Power System. Първите компоненти могат да заработят още през 2028 г., а проектът се очаква да разкрие около 600 постоянни и 8000 строителни работни места.

Падука не е изключение. По-рано през 2026 г. DOE обяви подобен проект на друга бивша площадка за обогатяване в Охайо, а през юли — трети в Южна Каролина. Логиката е проста: тези терени вече имат готова електрическа инфраструктура, водно охлаждане и федерален собственик, което спестява години съгласувания. Цената е екологична — почистването на замърсяванията от Студената война се оценява на 17 млрд. долара, площадките са близо до големи речни системи, а газовата централа означава нови емисии в момент, в който темпът на глобално затопляне се е удвоил.

Заключение

Разликата в сроковете е същината на историята. Газовите блокове в Падука тръгват след две години, докато ARC-100 в най-добрия случай ще даде ток към средата на следващото десетилетие. Ядрената енергия е отговорът на САЩ за втората половина на AI цикъла, но захранването на центровете, които се строят сега — включително кампуса за 3 млрд. евро край Пловдив и десетките му аналози — остава задача на изкопаемите горива.

Следващата реална проверка ще е дали ARC ще подаде заявление към NRC по график и дали облъчващите тестове в Айдахо ще потвърдят поведението на металното гориво. Дотогава 100-те мегавата остават проект на хартия — макар и с 30 години експлоатационен опит зад гърба си.