ЕС задължава маркиране на AI съдържание от 2 август

От 2 август 2026 г. влизат в сила задълженията за прозрачност по член 50 от европейския AI Act: всяко изображение, аудио, видео или текст, генерирани от AI, трябва да носят машинночетима маркировка, а дийпфейковете и AI текстовете по обществено значими теми — и видим етикет. Правилото важи за всяка компания, която предлага услугата си в ЕС, независимо къде е седалището ѝ. Междувременно генераторите продължават да излизат — Google пусна Lyria 3.5 в Flow Music точно днес, 29 юли.

Какво точно изисква законът

Член 50 разделя задълженията на две групи.

Доставчиците на генеративни системи трябва да вграждат в изхода си сигнал, който машина може да разчете и да разпознае като изкуствено генериран. Законът не предписва конкретна технология — в указанията на Европейската комисия се говорят за воден знак, метаданни, криптографски произход или машинночетими логове. Отделно, чатботовете трябва да казват на човека, че разговаря с машина, освен ако това е очевидно.

Внедрителите — тоест всеки, който професионално публикува такова съдържание — дължат видимото етикетиране: дийпфейк се обявява при първото показване, а AI текст по теми от обществен интерес (политика, здраве, околна среда) трябва да е маркиран.

Комисията подготвя и стандартизиран визуален етикет — засега във вид на кратък надпис „AI“, локализиран като „KI“ на немски и „IA“ на френски.

Кога не важи

Изключенията са повече, отколкото изглежда на пръв поглед:

• лична употреба — ако генерирате картинка за приятели, не сте внедрител;
• явно художествено, сатирично или фикционално съдържание — дължи се само „подходящо“ оповестяване, което не разваля преживяването;
• AI текст, минал през редакционен контрол и човешка проверка, за която някой носи отговорност;
• помощни функции при редакция — правописна корекция, изсветляване на снимка;
• изходни кодове, кратки поредици от символи, машина-към-машина комуникация.

Извън обхвата остава и очевидно фантастичното: дракон или летящ човек не е дийпфейк, защото никой не би го приел за автентично.

Снимка: Google

Глоби и гратисен период

Нарушенията на член 50 се санкционират с до 15 млн. евро или 3% от световния годишен оборот, което е по-голямото. Задълженията важат веднага за всички системи в обхвата, независимо кога са пуснати на пазара — рядкост за AI Act.

Има две смекчения. Генеративните системи, вече на пазара преди 2 август, получават срок до 2 декември 2026 г., за да въведат машинночетимата маркировка — отстъпка от т.нар. AI Omnibus, който влезе в сила на 27 юли. И съдържание, генерирано и публикувано преди 2 август, не подлежи на обратно маркиране.

За компаниите, които искат правна предвидимост, Комисията публикува на 10 юни Кодекс за поведение относно прозрачността на AI съдържанието. Подписалите го демонстрират съответствие директно; останалите трябва да убеждават националните надзорни органи поотделно.

Работят ли изобщо водните знаци

Тук идва трудната част. Най-зрялата технология е SynthID на Google DeepMind, която вгражда невидим сигнал в пикселите, в аудио спектъра или — при текста — в разпределението на вероятностите между токените. Google съобщи през май, че SynthID е маркирала над 100 милиарда изображения и видеа и 60 000 години аудио, а OpenAI, Nvidia, Kakao и ElevenLabs я въвеждат в своите модели.

Ars Technica тества системата и стига до двойствен извод: самият воден знак работи добре и оцелява при изрязване, компресия и смяна на кадровата честота, но етикетирането на AI съдържание като цяло е битка, която трудно се печели.

Причините са структурни:

• Метаданните падат първи. Стандартът C2PA се носи във файла — един screenshot, прекачване през платформа, която чисти EXIF, и следата изчезва.
• Детекцията е фрагментирана. Ако качите изображение в Gemini, той разпознава съдържание от инструментите на Google. Съдържанието от модели, които не участват в схемата, просто не се вижда.
• Отворените модели. Всеки може да пусне генератор без воден знак върху собствен хардуер и никоя маркировка няма да се появи.
• Атаките са въпрос на време. Достатъчно агресивна обработка или модел, обучен да „пере“ изхода, отслабват сигнала.

Платформите не чакат закона: TikTok изисква етикетиране от години и е маркирала над 3 милиарда публикации, Meta слага „AI Info“ във Facebook и Instagram, а Google подписа доброволния кодекс на ЕС. „Чували сме, че ще бъде много, много трудно за прилагане. Но това го чуваме често при изискванията за съответствие“, коментира пред TechSpot Ашли Касован от Международната асоциация на професионалистите по поверителност.

Изводът

Член 50 не решава проблема с дезинформацията — решава по-скромна задача: прави честното поведение задължително за големите играчи и дава на регулаторите с какво да работят. Ефектът ще зависи от това дали маркировките ще преживяват реалния път на едно изображение през интернет, а засега не преживяват. Ако темата ви интересува, вижте и натиска за забавяне на AI лабораториите, както и новите правила в Ню Йорк за алгоритмичните емисии — регулацията на съдържанието се стяга едновременно от двете страни на Атлантика.