Flock не свали камерите, а ютубър засне полицията

Две истории от последните дни показват колко се е променило отношението към Flock Safety — компанията, чиито камери за автоматично разпознаване на регистрационни номера (ALPR) стоят по кръстовищата на стотици американски градове. В Илинойс колеж поиска да махне шестте камери от кампуса си, а Flock просто отказа и изчака договорът да изтече. В Канада софтуерен инженер от Брамптън, Онтарио, сглоби собствена камера, която следи само полицейски автомобили — и на прага му се появиха двама полицаи.

Колежът поиска изход от договора. Отговорът дойде за един ден

Elgin Community College, в западните предградия на Чикаго, инсталира шест камери на Flock през април 2025 г. Логиката тогава е била обичайната: повече видимост на паркингите, по-бързо разследване на кражби на коли.

Нещата се обръщат през септември 2025 г., когато служители на имиграционната служба ICE задържат студент на паркинг в кампуса. Малко преди това, през август, проверка на секретаря на щата Илинойс установява, че Митническата и гранична охрана (CBP) е имала достъп до данни от Flock в нарушение на щатския закон, който забранява ползването на ALPR информация за имиграционен контрол. Според документите данните са търсени десетки пъти точно за такива цели.

В колеж, където голяма част от студентите са с латиноамерикански произход, камерите престават да изглеждат като мярка за сигурност. През октомври 2025 г. администрацията официално уведомява Flock, че иска да прекрати договора и да махне оборудването. Компанията отказва в рамките на един ден — мотивът е, че няма нарушение на договора. През декември колежът предлага да плати и останалите пет месеца, само за да бъдат свалени камерите. Отговор не идва.

Снимка: Flock Safety

Черни торби, кабелни връзки и хора с неозначен автомобил

Оттук историята става почти абсурдна. Служители на колежа започват сами да покриват камерите — с черни чували за отпадъци и кабелни връзки. Според разследването на Open Campus и WBEZ, по което стъпва и материалът на The Verge, работници с неозначен автомобил се появявали многократно и махали покривалата.

Патът приключва едва през април 2026 г., когато 12-месечният договор изтича по естествен път и Flock демонтира камерите. Президентът на колежа Пеги Хайнрих обяснява, че целта е била кампусът да се усеща сигурен и студентите да мислят за ученето, а не за друго. Съседният Joliet Junior College е в подобна ситуация със седем камери на главния си кампус.

Flock твърди, че федерални агенции, включително ICE, вече не могат да стигат до локалните данни, освен ако местната полиция изрично не им даде достъп. Случаят в Елджин обаче показва друг проблем: щом веднъж подпишете, решението кога камерата слиза от стълба май не е ваше.

Камера, която гледа само патрулките

Втората история е от Онтарио. Антъни Систили, софтуерен инженер и ютубър, си купува евтина камера от Amazon, свързва я с лаптопа си и за около 20 минути написва machine learning софтуер, който в реално време търси коли, изглеждащи като полицейски. Само тогава системата се опитва да прочете номера. Координатите идват от GPS на телефона му, а снимката, часът, мястото и номерът влизат в база данни, от която се чертае карта.

При тест пред полицейски участък в Брамптън камерата засича два от пет патрулни автомобила, минали в рамките на един час. Систили нарича проекта „лична Flock камера, с която да flock-неш flock-ърите“. Първото му видео от 4 септември има над 1,6 млн. гледания, а клипът в Instagram — 523 000.

На 20 септември двама служители на Peel Regional Police идват у дома му и остават около половин час. Според него един от тях специално обяснил колко страшно би било, ако всеки може да разбере къде живеят полицаите, кога започва смяната им и какво правят през деня — информация, която ги излага на личен риск. Систили не спори с това; точно затова, казва той, иска прозрачност за начина, по който се ползват данните от търговските камери. Разказът му излезе на 7 октомври във видеото „I Investigated Flock Cameras. Then Police Came to My Door.“, а случаят беше подхванат и от Tom’s Hardware.

Какво остава

Общото между двата случая е асиметрията. Институция с договор не може да изключи камерите, които сама е поръчала, а частно лице с евтина камера от Amazon получава посещение, щом обърне обектива в другата посока. Аргументът „това е просто публична информация“ изглежда различно в зависимост от това кой е от коя страна на обектива — същият спор върви и около домашните устройства, които Google пълни с микрофони и сензори за присъствие.

Технологията е евтина и лесно възпроизводима — Систили го доказа за 20 минути код. Истинският въпрос вече не е дали може да се направи, а кой има право на достъп до натрупаните данни и как се проверява, че правилата се спазват. Докато отговорът идва от договори, подписани без изход, историите като тази в Елджин ще се повтарят. Междувременно все повече организации приемат, че всяка система за данни трябва да се третира като потенциално компрометирана — позиция, която Сатя Надела защитава и за AI моделите.