IBM показа чип с Arm и z/Architecture в едно ядро

IBM обяви на 24 август на конференцията Hot Chips следващото поколение процесор за мейнфрейми IBM Z и LinuxONE — първият, в който едно и също ядро изпълнява както код за z/Architecture, така и Arm64 инструкции. Чипът е с 11 високопроизводителни ядра, тактова честота над 5,7 GHz и се произвежда по 2-нанометров процес, съобщава прессъобщението на IBM.

Едно ядро, два набора инструкции

Досегашният подход при подобни хибриди беше прост: слагате отделни Arm ядра до основните. IBM е тръгнала по друг път — всяко ядро може динамично да превключва между режим за Arm софтуер и класическия режим за Z софтуер.

Превключването отнема наносекунди, обяснява пред VentureBeat Кристиан Якоби, главен технологичен директор на IBM Systems Development и IBM Fellow — достатъчно малко, за да се „амортизира до нула“ при реални натоварвания. Arm бинарните файлове за Linux тръгват без прекомпилиране: IBM твърди 100% бинарна съвместимост.

Управлението е през open source хипервайзора KVM, а не през собствен слой на IBM. Поддържат се Red Hat Enterprise Linux за Arm, контейнери и стандартните AI библиотеки като PyTorch и ONNX Runtime. Важно уточнение: Arm режимът засега е само за Linux — не става дума за Windows или друга операционна система.

Какво още има в чипа

Освен ядрата, на кристала са вградени и ускорители за AI inference — същата линия, по която IBM вече върти модели за откриване на измами директно в транзакционния поток, без данните да напускат мейнфрейма. За големите езикови модели остава отделната карта Spyre, чието следващо поколение също беше споменато.

Има и специализиран блок за I/O ускорение, който поема обработката на входно-изходните потоци. Системите на базата на чипа ще мащабират до стотици ядра и десетки терабайта памет, а IBM продължава да говори за наличност от „осем деветки“ — около 0,3 секунди престой годишно.

Снимка: IBM

Защо Arm, и защо сега

Логиката е в екосистемата. Arm отчита около 22 милиона разработчици по света, а близо половината от изчислителния капацитет, който хиперскейлърите добавиха през 2025 г., е на Arm. Мейнфреймът, обратно, разчита на десетилетия натрупан COBOL и z/OS код, който никой не пренаписва доброволно.

Дуалната архитектура позволява банка или застраховател да държи транзакционната си обработка на z/OS и в същото време да пусне съвременно Arm-native приложение на съседното ядро — без втори сървър, втора мрежа и втори периметър за защита.

„Това е голямо и, а не или“, формулира го Якоби. Точно това е отговорът към клиенти, които се питат дали IBM не подготвя тихо изтеглянето на z/Architecture.

Сътрудничеството с Arm беше обявено на 2 април 2026 г. и този процесор е първият конкретен резултат от него. „Пренасянето на Arm изчисленията и софтуерната им екосистема към тези платформи ще разшири инерцията ни към критичната корпоративна инфраструктура“, коментира Мохамед Ауад, изпълнителен вицепрезидент в Arm.

Кога

Тук идва студеният душ: IBM обяви архитектурата, не продукт. Няма име на чипа, няма дата, няма цени. Ако компанията запази досегашния си тригодишен ритъм — z16 през 2022 г., z17 през 2025 г. — наследникът с новия процесор се очаква около 2028 г. Дотогава има много време за промени в спецификацията.

Контекст

Ходът на IBM се вписва в по-широка тенденция: производителите на сървърен силиций все по-упорито бягат от универсалните решения към собствени чипове, скроени по конкретно натоварване. The Register описва същата картина от другата страна на пазара — Cerebras с 44 GB SRAM на кристал в новата CS-4 стойка, Marvell, който се вклинява между Broadcom и Google за дизайна на custom TPU-та, Waymo със собствен ML ускорител вместо FPGA.

При IBM обаче мотивът не е скорост на inference, а съвместимост. Дуалната архитектура е начин мейнфреймът да остане релевантен, без клиентите му да мигрират нищо — стратегия, различна от натиска за пренаписване на стар код на безопасни езици, който виждаме другаде в индустрията.

Заключение

Ако обещанията се потвърдят в силиций, това е най-съществената промяна в мейнфрейма от години: не по-бързо ядро, а ядро, което говори два езика. Числата дотук — 11 ядра, над 5,7 GHz, 2 nm — са солидни и стоят добре до други амбициозни чипове от тази година, но истинската проверка ще е дали наносекундното превключване се държи така и под реален товар. Отговорът няма да го получим преди 2028 г.