ICANN тества достъп на полицията до скрити WHOIS данни

ICANN тества технология, която ще позволи на разследващи органи да се логват с проверена самоличност и да искат скритите данни за собствениците на домейни при спешни случаи. Пилотът върви с ФБР и Интерпол, а работата беше представена на ICANN87 — годишната среща на организацията, която се проведе от 17 до 22 октомври 2026 г. в Бали, Индонезия.

Темата е стара болка: откакто GDPR влезе в сила, публичният WHOIS практически не показва кой стои зад един домейн. Когато разследват хостинг на малуер, C2 инфраструктура или фишинг кампания, следователите се натъкват на празни полета и трябва да молят регистратора поотделно.

Снимка: ICANN

Само при спешни случаи

Новият механизъм не е отваряне на WHOIS за всеки. Според репортажа на The Register ICANN ограничава употребата до ситуации с „непосредствена заплаха за живота, от сериозна телесна повреда, за критична инфраструктура или от експлоатация на деца“.

Сроковете също са описани. Регистраторът има 24 часа да разгледа заявката, а при сложни запитвания — до 72 часа. Важното е, че последната дума остава у него: ако прецени, че случаят не е спешен, може да откаже. Представители на Namecheap и Verisign подкрепиха подхода по време на сесията в Бали.

Как работи входът

Предпочитаният от ICANN вариант е SAML — стандартът за единен вход, който познавате от корпоративните портали. Удостоверен служител на агенция влиза в RDRS (Registration Data Request Service) и подава заявката оттам, вместо да пише имейли до различни регистратори.

Контролът кой точно може да го направи минава през токените, разменяни при SAML ръкостискането. Всяка агенция номинира конкретни хора и само техните токени носят съответното разрешение. ICANN обмисля и как да скрие самоличността на подаващия служител — организацията смята, че такива хора „биха могли да станат обект на тормоз (или по-лошо)“, ако имената и имейлите им тръгнат по веригата.

Планът е спецификацията да бъде публикувана, за да могат и други агенции да се включат, щом си направят съответната интеграция.

Защо WHOIS е скрит

Контекстът е натрупан от 2018 г. насам. След GDPR регистраторите започнаха масово да редактират личните данни, а ICANN въведе временна спецификация, която кодифицира това. Протоколът WHOIS на порт 43 пък официално беше изведен от употреба на 28 януари 2025 г. — заместникът му RDAP връща структуриран JSON през HTTPS и, за разлика от стария протокол, е проектиран да поддържа различни нива на достъп.

Точно този „втори етаж“ на достъпа е липсващото парче. RDAP може технически да дава повече на проверен потребител, но досега нямаше кой да извърши проверката.

RDRS досега: цифрите не са ласкави

RDRS не е нов — стартира на 28 ноември 2023 г. като двугодишен пилот. Обобщаващият доклад на ICANN от март 2026 г. показва смесена картина:

• 80 регистратора накрая на пилота, покриващи 46% от домейните под управление (пикът е 95 регистратора и 60% през февруари 2025 г.)
• 13 701 регистрирани заявители срещу 209 в началото
• над 40 400 проверени домейна и 3721 подадени заявки за разкриване
• 99,92% uptime на самата услуга

Разпределението на изхода обяснява защо се търси нещо по-добро: 26% одобрени, 55% отказани, 19% частично одобрени или вече публични данни. Най-много заявки идват от сферата на интелектуалната собственост (32%), следвани от „други“ (25%) и правоохранителните органи (16%).

Какво остава неясно

Работната група в Бали се занимава с техническата страна — автентикация, токени, интерфейси. Кой и за какво има право да ползва данните остава в ръцете на други политически групи в ICANN, а решенията там традиционно отнемат години.

За Европа има и втори часовник. Член 28 от NIS2 вече задължава регистрите и регистраторите да отговарят на обосновани искания от „легитимни търсещи достъп“ в рамките на 72 часа. Тоест европейските играчи и без ICANN имат срок, но нямат общ технически канал — а точно него се опитва да сглоби пилотът.

Заключение

Ако SAML входът проработи, разследване на бекдор в Plex сървъри или на отровени ъпдейти през подменена инфраструктура ще опира до една заявка с ясен срок, вместо до обаждания към десетина регистратора. Това е сериозна практическа разлика при кампании, които живеят дни.

Същевременно границата „спешен случай“ се пази от самия регистратор, а не от съд — и това е мястото, където ще се води истинският спор през следващите месеци. Засега ICANN е построила вратата и ключалката; кой получава ключ, още не е решено.