Ig Nobel 2026: бельо в почвата и определение за целувка

Десетте награди Ig Nobel за 2026 г. бяха раздадени на 3 септември в Kongresshaus в Цюрих — за първи път извън САЩ след 35 години в Кеймбридж и Бостън. Наградата за почвознание отиде при швейцарски екип, който заравя памучно бельо, за да мери живота в земята, а наградата за биомеханика — при трима еволюционни биолози, които най-после дефинираха какво точно е целувка. Церемонията, наречена по традиция „36-та Първа годишна“, беше на тема гъби и се излъчваше на живо.

Бельото като измервателен уред

Проектът се казва „Beweisstück Unterhose“ (в превод „Доказателство: бельо“) и започва през 2021 г. по идея на Агроскоп — федералния изследователски център за селско стопанство — и Университета в Цюрих. Около 1000 доброволци заравят над 2000 чифта еднакво памучно бельо и 12 000 пакетчета чай на близо 1000 места из Швейцария по стандартизирана процедура.

След два месеца участниците изкопават материала, снимат го и го изпращат в лаборатория заедно с почвена проба. Логиката е проста: памукът е целулоза, а целулозата се яде от почвените организми. Колкото по-малко плат остане, толкова по-активни са гъбите, бактериите и червеите отдолу.

Снимка: Priska Koller, Agroscope / Университет в Цюрих

Наградата получиха Франц Бендер (Агроскоп), Марсел ван дер Хайден (Университет в Цюрих), Атлант Биери и Пия Вивиани. Журито цитира тяхната публикация „Assessing soil health with underpants“ в Science (т. 387, бр. 6737, 2025 г., с. 936), а самият метод вече се прилага и в над 25 държави.

Какво показа картата на Швейцария

Големите резултати излязоха в рецензираното списание Plants, People, Planet на 24 август 2026 г. (doi: 10.1002/ppp3.70259) — със около 240 граждани, записани като съавтори.

Изводът: решаващият фактор не е геологията, а начинът, по който ползваме земята. Бельото се разгражда най-бързо в частните градини, където изследователите откриват и най-високо съдържание на органична материя. Нивите и ливадите са по средата, а обикновените декоративни морави са на дъното на класацията.

„Здравата, биологично активна почва е ключова за плодородието, кръговрата на хранителните вещества и много други екосистемни услуги“, обяснява ван дер Хайден в съобщението на университета. Бендер добавя нюанс, който често се пропуска: в близки до естествените местообитания като горите твърде високите нива на хранителни вещества може да са знак за нарушен баланс, а не за добра почва.

Снимка: Gabriela Brändle, Agroscope / Университет в Цюрих

Методът няма да замени лабораторния анализ, но е евтин, нагледен и мащабируем — точно това, което липсва на почвения мониторинг. И е поредният случай, в който масовото участие на любители дава данни, каквито един екип не може да събере сам; същото се видя и при декагона около южния полюс на Сатурн, забелязан първо от аматьори.

Целувката, дефинирана строго

Наградата за биомеханика получиха Матилда Бриндъл, Катрин Талбът и Стюарт Уест за статията „A comparative approach to the evolution of kissing“ в Evolution and Human Behavior (т. 47, бр. 1, 2026 г., статия 106788).

Проблемът им е бил съвсем реален: за да сравняваш поведение между видове, ти трябва определение, което не е писано около хората. Тяхното гласи — неагонистично, насочено, вътрешновидово контактуване уста в уста с движение на устните или устните части и без пренос на храна. Последното условие изважда храненето на малките, което иначе замърсява всяка статистика.

С тази дефиниция авторите преглеждат наблюдения при примати и стигат до извода, че целувката се появява при общ прародител на големите човекоподобни преди около 21,5–16,9 милиона години, а вероятно е присъствала и при неандерталците. „Челюстта ми падна, когато ми се обадиха“, каза Бриндъл пред Nature.

Останалите осем

Наградата за физика отиде при екип, конструирал писоар, който свежда пръските до 1,4% от обичайното. Химията беше за анализа на млякото на живораждащи хлебарки — с около три пъти по-висока енергийна плътност от кравето. Технологичната награда получи идеята хоботчета на комари да се ползват като дюзи за 3D печат с висока разделителна способност.

Останалите: обоняние (бебетата миришат приятно на родителите си, тийнейджърите — не), мир (хората ценят приятели, които са злобни към техните неприятели), икономика (по-високата социална класа и склонността към неетично поведение), биология (защитно поведение на отровни змии при натиск с крак) и медицина — посмъртно, за аеродинамиката на носа при издухване.

Защо Цюрих

Преместването не е рекламен ход. Организаторите от Improbable Research го обясниха с опасения за влизането в САЩ на международни лауреати и журналисти. Наградата остана същата: статуетка — тази година пита синьо сирене с крак, от който никнат гъби — и банкнота от 10 билиона зимбабвийски долара, което по реален курс е около 3–4 евроцента.

Ig Nobel съществува от 1991 г. и отличава изследвания, които „първо разсмиват, а после карат човек да се замисли“. Швейцарското бельо е учебникарски пример: шега, която дава на всеки собственик на градина евтин начин да види дали под краката му изобщо има живот.