Индия с „всевиждащо око“, ESA готви Sentinel-3C и FLEX

Две новини за наблюдението на Земята се застъпиха в рамките на две седмици. В нощта срещу 4 септември индийската космическа агенция ISRO изстреля с ракета GSLV-F17 сателита EOS-05 — първият индийски апарат за изображения в геосинхронна орбита, наречен от самите инженери „окото в небето“. А на 15 септември европейската Vega-C трябва да изведе от Френска Гвиана двойката Copernicus Sentinel-3C и FLEX, които вече са затворени в обтекателя на ракетата.

EOS-05: 42 метра от 36 000 километра

Стартът беше в 02:55 ч. индийско време (00:25 ч. българско) от втората стартова площадка на космическия център „Сатиш Дхаван“ в Шрихарикота. Това е 19-ият полет на GSLV и ракетата остави апарата от 2367 кг в суб-геостационарна преходна орбита около 18 минути след излитането. Оттам EOS-05 сам ще си вдигне орбитата до около 36 000 км.

Именно тази височина е смисълът на мисията. Досегашните индийски сателити за наблюдение летяха ниско и минаваха над дадена точка веднъж на няколко дни. От геосинхронна орбита EOS-05 се движи синхронно със завъртането на планетата и на практика стои над Индия непрекъснато.

Резултатът е снимка на целия индийски субконтинент на всеки 30 минути и възможност за преснимане на приоритетна цел на всеки 5 минути. Апаратът, известен и като GISAT-1A, носи 700-милиметров телескоп тип Ричи-Кретиен с 42 метра пространствена разделителна способност във видимия и близкия инфрачервен диапазон, плюс два хиперспектрални канала — 158 ленти в VNIR и 256 ленти в SWIR — и дълговълнов инфрачервен сензор.

За наводнения, циклони, горски пожари и оценка на реколтата тази честота е по-важна от резолюцията: 42 метра не разпознават автомобил, но откриват фронта на пожар или разлива на река още докато се случва.

Sentinel-3C и FLEX: два сателита, една ракета

Европейската част от историята е насрочена за 15 септември, 03:21 ч. централноевропейско време (04:21 ч. българско). Двата апарата вече са запечатани в обтекателя на Vega-C — ракета от 35 метра и 210 тона на площадката, с товароносимост 2300 кг, за която ESA отговаря заедно с италианската Avio.

Снимка: ESA–M. Pédoussaut

FLEX (400 кг) седи долу, в адаптера Vespa, а Sentinel-3C (1250 кг) е отгоре, защото се отделя пръв. Двата апарата отиват в слънчево-синхронна орбита на 814 км с наклон 98,6°.

Какво измерва FLEX

FLEX е нещо, което досега не е летяло. Единственият му инструмент — спектрометърът FLORIS — регистрира флуоресценцията, която растенията излъчват, докато поглъщат слънчева светлина при фотосинтезата. Сигналът е изключително слаб и се крие в отразената светлина, но е пряка мярка за това дали растението наистина работи, а не просто дали е зелено.

Практическата разлика е голяма: стресирана от суша нива изглежда нормална на обикновена снимка седмици преди да пожълтее, но флуоресценцията ѝ спада веднага. FLEX ще прави глобални карти с клетка 300 на 300 метра, с повторен цикъл от 27 дни и планиран живот 3,5 години, като ще лети в тандем със Sentinel-3C, за да съчетава своите данни с измервания за облаци, аерозоли и водна пара.

Защо третият Sentinel-3 е важен

Sentinel-3 работи от 2016 г. с два апарата и се управлява съвместно от ESA и Eumetsat от името на Европейската комисия. Радиометърът SLSTR мери температурата на морската и сухоземната повърхност, алтиметърът SRAL следи височината на океаните, реките и езерата, а широкият обхват до 1400 км дава ежедневно глобално покритие.

Данните му влизат в основните климатични променливи, които се използват в докладите на IPCC — 55 на брой по дефиницията на GCOS. От тях идва например оценката, че морското равнище се покачва с 3,64 мм годишно от 1999 г. насам, при това с ускорение. Сателитите засичат и изтичания на метан от поне 10 тона на час. Само от началото на 2026 г. има над 77 активации на европейската служба за спешно управление Copernicus, повече от половината заради пожари.

„Добавянето на трети сателит гарантира непрекъснатостта на мисията“, коментира директорът на ESA за наблюдение на Земята Симонета Кели. Точно това е ролята на Sentinel-3C — да поеме, преди по-старите апарати да излязат от строя, и да запази редица, която иначе се прекъсва.

Какво следва

Двете мисии решават различни задачи: Индия купува честота на наблюдение над една територия, Европа — непрекъснатост на глобален климатичен архив плюс един напълно нов вид измерване. Общото е, че и двете разчитат на изстрелвания, които вече не са рутинни само на хартия — BepiColombo току-що показа колко дълга може да е европейската опашка от години между старта и резултата.

Стартът на 15 септември ще се предава на живо от ESA. Ако мине по план, до края на годината европейските данни за океанската температура ще идват от три апарата вместо от два, а картите на фотосинтезата ще са първите по рода си.