Intel даде на стартъп ключовете към x86 ядрата Atom

Intel ще предостави на непознат стартъп нещо, което не е давала на никого от десетилетия: изходния код на процесорните си ядра. На 29 юли Reuters съобщи, че компанията ще изпрати на RosaicLabs Inc. register-transfer level (RTL) кода на ядрата Atom — тоест пълното описание на логиката на процесора, от което може да се произведе чип. Новината, преразказана и от TechSpot, веднага повдигна два въпроса: защо точно сега и защо точно на този стартъп.

Какво точно получава RosaicLabs

RTL кодът е нивото, на което процесорът съществува като текст — регистри, шини, логически блокове, описани на Verilog или VHDL. Който има синтезируем RTL, може да вгради ядрото в собствена система на чип (SoC), да го модифицира и да го прати за производство. Според Tom’s Hardware сделката позволява на RosaicLabs да произвежда своите чипове както в Intel Foundry, така и другаде.

Кое поколение Atom влиза в договора не се съобщава. Не е ясно и дали лицензът покрива само ядрата, или и части от инструкционния набор извън тях.

Мащабът на компанията прави сделката още по-необичайна. RosaicLabs е регистрирана в Делауеър през май 2026 г. и в момента набира начален рунд от 10 млн. долара (около 9 млн. евро) — сума, която е нищожна за придобиване на x86 ядро от най-големия му собственик. По документите ръководството може да харчи до 5 млн. долара без одобрение от борда.

Връзките, които правят историята интересна

Начело на RosaicLabs стои Амарджит Гил — ветеран в чип индустрията и рисков инвеститор. Учредителните документи са подписани от Амит Парик, бивш финансов директор на Rivos. Голяма част от основателския екип идва именно от Rivos — компанията за RISC-V чипове, която по-късно беше купена от Meta.

Снимка: Intel Newsroom

Тук се появява и деликатната част. Гил и изпълнителният директор на Intel Лип-Бу Тан са дългогодишни съинвеститори и са работили заедно по Rivos и Nuvia. През декември 2025 г. Reuters вече писа, че Intel е преследвала сделки със стартъпи, свързани с фондовете на Тан, и че компанията има вътрешни правила, задължаващи го да се самоотвежда при конфликт на интереси.

Официалната позиция на Intel е сдържана: това е „нормално търговско споразумение” и част от стратегическото решение да се разнообрази клиентската база на леярната. Дали бордът е приложил процедурата по самоотвод, не е публично известно.

Защо това е рядкост

Intel пази x86 като държавна тайна. Няколкото изключения се броят на пръсти:

• 80-те години — около дузина производствени лицензи, издадени под натиска на IBM, която искаше втори източник за доставки. Оттам тръгнаха и бъдещите конкуренти на Intel.
• 2009 г. — Atom макро като „hard IP” през TSMC. Инициативата не намери клиенти.
• 2022 г. — с IDM 2.0 Intel предложи „soft IP” ядра на клиентите на леярната си. Публично обявени желаещи така и не се появиха.

Сега за първи път от около десетилетие Intel дава синтезируемо x86 ядро на външна компания — и то на такава, която е на няколко месеца.

За какво ще служи

Публично RosaicLabs мълчи, но профилът на Atom подсказва посоката: ниска консумация, ниско отделяне на топлина и пълна съвместимост със софтуера за x86. Това е комбинацията, която търсят edge инфраструктурата и т.нар. embodied AI — роботите, които обработват потоци от сензори на място, без облак. Хуманоидните платформи вече се движат натам, а моделите за тях стават универсални: DeepMind например показа един checkpoint, който управлява хуманоид и двуръка ръка.

Контекст

Сделката идва в силен за Intel момент. Второто тримесечие на 2026 г. затвори с приходи от 16,1 млрд. долара (+25% на годишна база), 6,3 млрд. от дата центъра (+59%) и 5,8 млрд. от леярната (+31%), при коригирана печалба от 42 цента на акция срещу прогнозирани 21.

На този фон лицензът изглежда като проба на нов бизнес модел: ако Intel Foundry иска да се конкурира с TSMC, наличието на готово x86 ядро в каталога ѝ е коз, който никой друг няма. Цената е, че този коз вече е в ръцете и на друг.

Заключение

Формално това е малка сделка — 10 млн. долара начално финансиране и компания без продукт. Практически е промяна в 40-годишна политика: x86 престава да бъде затворен периметър. Дали ще последват и други лицензи, ще проличи по следващите клиенти на Intel Foundry. Дотогава основният въпрос към борда на Intel остава не технологичен, а управленски.