Intel връща Hyper-Threading при сървърните чипове

Intel прави завой в една от най-обсъжданите си инженерни решения от последните години. Изпълнителният директор Lip-Bu Tan потвърди по време на отчета за второто тримесечие на 2026 г., че едновременната многонишковост (SMT, позната на масовия потребител като Hyper-Threading) се завръща при сървърните процесори с новото поколение Xeon с кодово име Coral Rapids през 2028 г. Само преди две години Intel определяше технологията като отживелица — а сега я връща именно там, където се води истинската битка с AMD: в дата центъра.

Защо Intel изостави SMT

Hyper-Threading позволява на едно физическо ядро да изпълнява две нишки едновременно, запълвайки иначе празни цикли в изпълнителните блокове. За над две десетилетия това беше запазена марка на Intel. Но компанията започна да я изоставя постепенно — първо с Alder Lake през 2021 г., където само P-ядрата запазиха SMT, а после и напълно с Arrow Lake-S през 2024 г. Същата логика важи и за мобилните Lunar Lake и Panther Lake.

Аргументът беше двоен. При настолните и мобилните чипове допълнителният силиций за SMT „в по-голямата част от времето стои неизползван“, защото типичният потребител рядко пуска тежки, throughput-ориентирани задачи. Премахването ѝ освобождава площ и опростява дизайна на ядрото. Intel вярваше, че с постоянното нарастване на броя физически ядра многонишковостта е станала излишна — по-добре повече истински ядра, отколкото по две нишки, които се борят за едни и същи ресурси.

Снимка: Intel Newsroom

Разликата с подхода P-core / E-core

За да разберете обрата, трябва да отделите два различни начина за постигане на повече паралелизъм. От Alder Lake насам Intel разделя ядрата на два типа: мощни P-ядра (Performance) за единична производителност и малки E-ядра (Efficient), при които на един кристал се събират много ядра, но всяко има само по една хардуерна нишка.

E-ядрата дават груба сила чрез количество. Показателен е предстоящият Clearwater Forest (Xeon 6+) с до 288 еднонишкови E-ядра на процеса Intel 18A. SMT, обратно, изстисква повече от всяко отделно P-ядро. Двата подхода не са взаимно изключващи се — те решават различни проблеми. E-ядрата печелят при плътност и енергийна ефективност, докато SMT добавя пропускливост без да увеличава площта на кристала.

Точно тук е нюансът в обрата: следващият флагман Diamond Rapids (Xeon 7), очакван през 2027 г., все още залага изцяло на груба сила — до 192 P-ядра без SMT и 16 канала памет. Coral Rapids ще върне многонишковостта върху P-ядрата, макар че според ранните планове ще стартира с по-скромни 8 канала памет срещу 16-те на Diamond Rapids.

Какво печели дата центърът

При сървърните натоварвания сметката е коренно различна от тази при настолния PC. Виртуализация, облачна инфраструктура, бази данни, анализ на данни и AI inference са именно throughput-ориентирани задачи — точно средата, в която SMT блести. По данни на Intel едновременната многонишковост може да донесе до 30% ръст в многоядрената производителност при сценарии със средно натоварване.

За облачните доставчици това се превежда директно в повече виртуални машини на сокет и по-добра възвръщаемост на всеки ват и всеки квадратен милиметър силиций. Именно затова отказът от SMT в сървърния сегмент се оказа скъпа грешка — и Tan вече открито го признава, поставяйки връщането ѝ редом с „подобряването на еднонишковата производителност, за да си върнем конкурентоспособността в ключови сегменти“.

Какво означава обратът срещу AMD EPYC

Проблемът за Intel е, че AMD никога не изостави едновременната многонишковост. Процесорите EPYC запазиха SMT през цялото време и днес AMD държи около една трета от x86 сървърния пазар — територия, която допреди няколко години беше почти изцяло на Intel. С отпадането на Hyper-Threading при собствените си чипове Intel сама си създаде пропаст в пропускливостта спрямо конкурента.

Връщането на SMT при Coral Rapids има за цел именно да затвори тази дупка. Ходът се вписва в по-широкия план на Tan да „прескочи“ архитектурите на ARM и AMD, а не просто да ги настигне. За контекст, пътната карта на AMD до 2030 г. също предвижда сериозно вдигане на броя ядра, така че надпреварата няма да чака Intel.

Заключение

Обратът е показателен за това колко бързо се промени приоритетът в чиповата индустрия — от единична производителност към чиста пропускливост за AI и облак. Coral Rapids идва чак през 2028 г., което значи, че до тогава Intel ще воюва с Diamond Rapids без SMT срещу многонишкови EPYC. Пълните детайли около графика и производствения процес разгледахме отделно в статията за Coral Rapids и процеса 14A. Дали връщането на технологията ще е достатъчно, за да върне Intel в челото на сървърния пазар, ще покажат едва реалните дата центрове.

Подробностите бяха съобщени от TechSpot и HotHardware след отчета на компанията.