Китай към 3-нм чипове със стара DUV литография

Институт на Китайската академия на науките (CAS) е разработил транзистор с обгръщащ гейт (GAA), който постига отношение включено/изключено състояние над 500 000 и теоретично отваря път към производителност, еквивалентна на 3-нм процес — без нито една EUV машина. Новината излезе на 17 септември 2026 г. като ексклузив на DIGITIMES и беше подхваната от TechNews.bg ден по-късно. Зад проекта стои Тиенчун Йе, главен технически инженер на китайската национална програма за микроелектроника, известна като „02 Special“.
Защо архитектурата е по-важна от машината
Идеята не е Китай да направи по-фина литография, а да компенсира по-грубата с по-добър транзистор. При FinFET плътността зависи пряко от това колко близо можете да наредите ребрата, а това опира в разделителната способност на машината. GAA обгръща канала от всички страни, контролира тока далеч по-стегнато и намалява изтичането, когато транзисторът е изключен.
Точно това дава свободата, за която става дума: китайските изследователи разреждат разстоянието между транзисторите — стъпка, която DUV машините с множествено патерниране могат да постигнат надеждно — и въпреки това вадят характеристики, сравними с далеч по-плътен FinFET.
Какво все още липсва
Това е лабораторен резултат, не готов производствен процес. Транзисторът е само първият етап (FEOL); след него идват MEOL и BEOL — контактните отвори, металните слоеве и трасирането, които нямат никаква полза от подобрения в самия транзистор и опират отново в литографията.
Според анализа на Wccftech именно MEOL ограничава реалната плътност до нещо, по-близко до 5-нм еквивалент, дори когато транзисторът се държи като 3-нм. Добавете и икономиката: множественото патерниране означава повече маски, повече стъпки и по-нисък добив, тоест по-скъп чип на същия размер.
Санкциите свършиха и обратна работа
Паралелно с това излезе изследване, което обяснява откъде идва този натиск. Анализ, публикуван в Science и представен от Nature, проследява какво се случва с китайски компании, след като попаднат в американския Entity List.
Резултатите са недвусмислени:
- 72,3% повече патенти, които цитират научни публикации
- 33,3% повече статии в китайската национална научна база данни
- 85,2% повече публикации в Web of Science
- Фирмите, реално отрязани от контролирани стоки, вдигат разходите за R&D с 49% и патентите си с 41% спрямо тези, които са продължили да купуват разрешени компоненти
В по-широк план китайските патенти, цитиращи научни трудове, са нараснали 18 пъти между 2010 и 2022 г. — от 5 225 на 94 441. За същия период патентите, издадени на китайски фирми от американското ведомство USPTO, растат 13 пъти — от 452 на 6 071.
„Независимо дали подкрепяте технологичния контрол, важно е да се признае, че той идва с цена“, коментира пред Nature политикономистът Динша Мистри от Станфордския университет. Логиката е проста: щом не можете да купите технологията, започвате да я четете в отворената литература и да я правите сами.
И третият канал — просто да ги внесеш
Докато лабораториите наваксват, пазарът си върши работата по своя начин. Tom’s Hardware описва доклад на неправителствената организация C4ADS, която очертава три основни маршрута за забранени AI ускорители към Китай: директни покупки през научни институции, препращане на пратки през страни от Югоизточна Азия и вериги от фиктивни компании, наредени една в друга.
Мащабът не е символичен — по оценка на Epoch AI, цитирана в същия материал, около една трета от изчислителната мощ за AI в Китай стъпва на нелегално внесени GPU.
Какво следва
Трите новини описват един и същ процес от три ъгъла: ограничението не спира достъпа, а го прави по-скъп и по-заобиколен, и междувременно финансира местната алтернатива. Същият натиск се вижда и другаде във веригата — Samsung вече изнася производството на обикновена DRAM към партньори, за да освободи капацитет за HBM, а AMD вдига цените на GPU и процесорите с около 10%.
Ако GAA маршрутът на CAS стигне до серийно производство, SMIC би могла да предложи нещо близко до 5-нм клас с оборудване, което вече има. Това няма да настигне TSMC, но променя сметката: вместо да чакат EUV, който няма да дойде, китайските производители залагат на по-умен транзистор и повече производствени стъпки. Дали цената ще си струва, ще стане ясно чак когато излязат първите добиви от реална линия — а дотогава числата от лабораторията си остават само обещание.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google