Китай пусна най-голямата LFP батерия в света: 4 GWh

Китай включи в електропреносната мрежа най-голямата в света батерийна централа с литиево-желязо-фосфатни (LFP) клетки. Съоръжението носи името DongSu, намира се край Мандулату в Сонид Ляво знаме, Силингол, автономен регион Вътрешна Монголия, и заработи на 3 август 2026 г. с мощност 1 GW и капацитет 4 GWh. Собственик и инвеститор е компанията Wanbang Digital Energy, а вложението е около 3 млрд. юана — приблизително 445 млн. долара (US), или към 380 млн. евро по текущия курс.

Какво означават 1 GW и 4 GWh

Двете числа описват различни неща и точно съотношението между тях е важно. Мощността от 1 GW казва колко бързо системата може да отдава ток — това е порядъкът на един голям ядрен блок. Капацитетът от 4 GWh казва колко енергия има в нея. Разделете второто на първото и получавате четири часа: DongSu е класическа „четиричасова” система, която може да работи на пълна мощност четири часа подред, преди да се изпразни.

Според pv magazine очакваната годишна отдадена енергия е около 1 TWh. Централата заема близо 28 хектара — площ, съпоставима с около 40 футболни игрища.

За мащаб: досегашният рекордьор в Северна Америка, комплексът Moss Landing в Калифорния, е с капацитет 3,7 GWh. DongSu го изпреварва на един-единствен обект.

Защо „grid-forming” е по-важно от рекорда

Най-интересната част от проекта не е размерът, а типът инвертори. Класическите инвертори при слънчевите и вятърните паркове са grid-following — те се „закачат” за вече съществуващите в мрежата напрежение и честота и им следват. Работят добре, докато в системата има достатъчно големи синхронни генератори (въглищни, газови, водни, ядрени), които задават еталона.

Инверторите на DongSu са grid-forming, тоест мрежообразуващи: те сами генерират еталонните стойности за напрежение и честота и ги поддържат. Това им позволява да реагират за милисекунди на колебания и да стабилизират участък от мрежата дори когато делът на слънчевата и вятърната енергия в него е много висок.

Точно това е проблемът на Вътрешна Монголия. Регионът разгръща агресивно вятърни и фотоволтаични мощности, но част от произведеното редовно се орязва, защото мрежата не може да го поеме в момента на производството. DongSu върши двете неща едновременно: прибира излишъка в часовете със слабо потребление и го връща във върховите, а междувременно държи мрежата стабилна.

Технологията вече не е екзотика и в Европа — ESS News припомня, че ЕС се движи към изискване новите системи за съхранение над 1 MW да поддържат мрежообразуващ режим.

Защо точно LFP

Литиево-желязо-фосфатната химия отстъпва на NMC по енергийна плътност, но за стационарно съхранение това почти няма значение — батерията не е в движение и не се бори за всеки килограм. В замяна LFP дава по-дълъг цикличен живот, по-евтини суровини (без кобалт и никел) и по-висока термична стабилност, което при 4 GWh на едно място е основен аргумент.

Контекст: батериите растат навсякъде

Китай не е сам. Прогнозата на американската EIA за 2026 г. предвижда над 80 GW нови мощности от слънчева енергия, вятър и батерии в САЩ, като инсталираното батерийно съхранение трябва да порасне с около 51% — от 44,6 GW на 67,5 GW. Слънчевата енергия добавя близо 42,6 GW и вдига дела си от 12,7% на 15,5% от общата мощност.

С други думи, съхранението престава да бъде добавка към зелените централи и се превръща в отделен стълб на енергийната система. Китай върви по същия път и от друга посока — само преди дни страната зареди гориво в най-голямата АЕЦ в света.

Заключение

DongSu е рекорд, който ще бъде подобрен — вероятно скоро и вероятно пак в Китай. По-трайното в новината е друго: 4 GWh мрежообразуващи батерии на един обект показват, че съхранението вече може да поеме и ролята на стабилизатор, която досега беше запазена за въртящите се турбини. Ако технологията се мащабира и поевтинее, това променя не колко възобновяема енергия можем да произведем, а колко от нея реално стига до контакта.