Китай пусна 16 MW плаваща турбина, висока 307 метра

На 6 август китайската държавна корпорация CNOOC обяви, че плаващата вятърна платформа „Хайю Анлан“ (海油安澜号) е свързана към електрическата мрежа на нефтеното находище Лъфън и вече подава ток. Съоръжението е монтирано на около 136 километра от брега в басейна на устието на Перлената река, югоизточно от Шънджън, при дълбочина 136 метра. Това е първата в света плаваща вятърна платформа с обтегачи (tension-leg platform, TLP), носеща турбина от 16 мегавата — съобщава Xinhua.

Мащабът: 307 метра и 8000 тона

Числата са внушителни дори за индустрия, свикнала с гигантизъм. Общата височина на конструкцията е над 307 метра — оттам и сравнението със 110-етажна сграда, което обиколи медиите. Общото тегло е близо 8000 тона, а диаметърът на ротора е 260 метра. Това дава площ на въртене от около 53 000 квадратни метра, или колкото 7,5 стандартни футболни игрища.

Снимка: China Daily / CNOOC

Платформата е сглобена в пристанище Гаолан в Чжухай и потегли към морето на 27 юни. Проектният ѝ живот е 25 години, а конструкцията е изчислена да издържи тайфун от 17-а степен по китайската скала — устойчив вятър около 220 км/ч.

Защо обтегачите са трудни

Плаващите вятърни платформи обикновено са полупотопяеми: голям понтон, който се клати на повърхността и се държи от вериги. TLP решението е друго — платформата е с положителна плавателност, а към дъното е притисната от опънати стоманени въжета, наречени обтегачи. Резултатът е много по-малко люлеене и осезаемо по-малка заета площ от морската повърхност.

Проблемът е, че точно това я прави инженерно взискателна: обтегачите трябва да останат под постоянен опън при всякакво вълнение, а подводното свързване изисква прецизност от порядъка на милиметри при дълбочина 136 метра. Досега тази схема беше пробвана само в един изследователски проект край Канарските острови, и то с умалена турбина при 50 метра дълбочина. По данни на Global Times „Хайю Анлан“ използва изцяло стоманено-въжена система на обтегачите — първата в света.

Токът отива при петрола

Тук идва най-любопитната част. Турбината не захранва домакинства, а нефтено находище. Кабел с дължина около 4,3 километра води тока директно до платформите на Лъфън, където той замества дизелови генератори.

CNOOC очаква средно 54 милиона kWh годишно, което спестява около 15 000 кубични метра корабно гориво и 35 000 тона въглероден диоксид на година. Ако сметнете, 54 GWh от 16 MW инсталирана мощност означава коефициент на използване около 38–39% — прилична стойност за морска турбина, макар и далеч под теоретичния максимум.

За да се справи с непостоянството на вятъра, находището работи в комбиниран режим: вятър плюс конвенционални генератори плюс акумулаторно съхранение. Компанията нарича модела „нефт и газ плюс нови енергийни източници“ и очевидно смята да го мултиплицира.

Уточнение по „най-голямата в света“

Заглавията в последните дни са малко по-щедри от фактите. „Хайю Анлан“ е най-голямата плаваща платформа от TLP тип по мощност на единична турбина, най-дълбоко разположената и най-отдалечената от брега. Това е конкретен рекорд, не абсолютен.

По-мощни плаващи инсталации вече съществуват — например двуроторната OceanX на Mingyang с обща мощност 16,6 MW, пусната през 2024 г., макар и с полупотопяем корпус. А на сушата китайските производители отдавна показват прототипи над 20 MW. Постижението тук е в типа конструкция и в условията, при които тя работи, а не в самия мегават.

За CNOOC това е втора стъпка: през 2023 г. компанията пусна „Хайю Гуанлан“ от 7,25 MW — тогава първата плаваща турбина в света, захранваща нефтено находище. За три години мощността се удвоява повече от два пъти. Ако търсите други примери за това как енергийните рекорди се местят бързо, вижте и рекордната плазма в MAST Upgrade.

Контраст: докато САЩ спорят

Новината идва в момент, в който вятърната енергетика в САЩ преживява съвсем различна година. Както отбелязва Ars Technica, кампанията на администрацията на Тръмп срещу вятърните проекти буксува в съдилищата.

Федерален съд обяви замразяването на разрешителните за „произволно и в противоречие със закона“ през декември 2025 г., а през юни 2026 г. Министерството на правосъдието оттегли обжалването си. На 6 август съдия Карин Имергут разпореди на Пентагона да възобнови прегледа на вятърни проекти, пише Washington Post. Междувременно от планираните 222 GW чисти мощности в САЩ вятърът е едва 30 GW — около 14%.

Заключение

„Хайю Анлан“ е демонстрационен проект, а не серийно производство — една платформа, която захранва едно находище. Но тя решава конкретен инженерен проблем: как да се добива вятър при 136 метра дълбочина, на 136 километра от брега, в район с тайфуни. Ако технологията се окаже икономически поносима, най-голямата ѝ полза няма да е в нефтените находища, а в дълбоките води край брегове, където досега вятърни паркове просто не бяха възможни.