Румъния потопи 4 шлепа в Дунав заради АЕЦ Черна вода

Румънските власти потопиха умишлено четири натоварени с камъни шлепа в ръкава Бала на Дунав, за да отклонят повече вода към водовземането на АЕЦ „Черна вода“. Операцията беше проведена в началото на август 2026 г. от националната администрация „Апеле Романе“ и вдигна нивото при централата с 8 сантиметра, пренасочвайки около 50 кубични метра вода в секунда. Въпреки това реакторът, който се опитваха да спасят, спря на 13 август. Новината достигна и до българските медии, а централата остава изключена и днес.

Как се потапя шлеп, за да се вдигне река

Идеята звучи парадоксално, но е класическа хидротехника. Дунав при Черна вода се разделя на два ръкава — Бала и Стария Дунав. Централата взема охлаждащата си вода от втория. При екстремно ниски дебити водата „бяга“ по единия ръкав и водовземането остава на сухо.

Затова операцията протече на три стъпки. На 3 август над 100 военнослужещи взривиха 180 кг експлозив върху подводната скална формация Пържоая в ръкава Бала, близо до Извоареле. След това дълбачки разчистиха коритото. Накрая четирите шлепа бяха потопени напряко, за да образуват изкуствен подводен праг — нещо като временен бент, който да натисне водата обратно към Стария Дунав.

Прогнозата беше за 10–12 сантиметра. Реалният резултат бе 8. „Всеки спечелен сантиметър е от полза за работата на централата“, коментира Ана Мария Аджиу, говорител на „Апеле Романе“.

Осем сантиметра, които не стигнаха

Проблемът беше в мащаба на сушата. През август дебитът на Дунав на входа на Румъния падна до около 1400 куб. м/сек при многогодишна средна стойност за месеца от 3900 куб. м/сек — тоест малко над една трета от нормата. Анализ на Коперник от 10 август показа, че близо две трети от реката са с най-ниските юлски дебити от 34 години насам.

Снимка: ESA / Copernicus Sentinel-2

Блок 1 на „Черна вода“ вече беше в безопасно спиране от 28 юли. Потопените шлепове удължиха работата на блок 2 с около девет дни, но на 13 август „Нуклеарелектрика“ започна контролирано спиране и на него. Мотивът в съобщението на компанията е недвусмислен: „продължаващото значително понижаване на нивото на река Дунав“.

Йонел Скриощяну от Министерството на транспорта предупреди още тогава, че опасността не е отминала — течението е силно и шлеповете могат да бъдат изместени от позицията си, което би обезсмислило допълнителния дебит.

Защо това е сериозен енергиен проблем

„Черна вода“ е единствената атомна централа в Румъния. Двата ѝ реактора са тип CANDU 6 с нетна мощност около 700 MW всеки и произвеждат близо 20% от електроенергията на страната. Блок 1 работи от декември 1996 г., блок 2 — от октомври 2007 г.

Важно уточнение за паникьорите: това не е авария. CANDU реакторите не са спрели заради проблем с безопасността, а заради невъзможност да се гарантира достатъчен и стабилен приток на техническа и охлаждаща вода. Спирането е точно обратното на инцидент — то е предвидената процедура, когато условията излязат извън проектните. Подобно спиране заради суша Румъния е преживявала веднъж досега, през 2003 г.

Ефектът обаче се усети веднага. Министерството на енергетиката обяви, че потреблението ще бъде покрито от алтернативни източници и внос, а заводите на Dacia и Ford спряха производство до 19 август. Бюджетът за спешните мерки по отклоняването на реката надхвърли 2 милиона евро.

Какво следва

На 2 септември държавният секретар в Министерството на енергетиката Кристиан Бушой каза, че централата няма да бъде рестартирана по-рано от 10 септември. Дебитът се покачва — в края на август беше около 1600 куб. м/сек — но нивото при водовземането все още не е стабилно.

„Не е достатъчно водата да се вдигне за един ден“, обясни Бушой. Процедурите за пускане на реактор и охлаждащи помпи изискват устойчиви стойности, иначе рискът е нов престой след няколко дни.

Междувременно „Апеле Романе“ строи временен бент на реката, а „Хидроелектрика“ изпуска допълнителни количества от язовирите по Олт, за да подпомогне рестарта на поне един блок. Целта е и двата реактора да работят през есента и началото на зимата, когато натоварването скача. Отделно блок 1 предстои да влезе в модернизация през следващата година — спиране, което ще продължи над две години.

Заключение

Историята с четирите шлепа е добър пример какво значи климатичен риск за енергийната инфраструктура на практика. Румъния хвърли армия, експлозиви, дълбачки и над 2 милиона евро, за да спечели 8 сантиметра вода — и пак не ѝ стигнаха. Реката се оказа по-силна от инженерната импровизация.

Поуката е скучна, но важна: базовите мощности, които зависят от речно охлаждане, вече не са толкова „базови“, колкото изглеждаха. Затова и всяка нова технология за съхранение на енергия става по-интересна — не като заместител на атомната енергия, а като буфер за седмиците, в които тя не може да работи.