llms.txt: AI агенти изпълниха чужд код в Fortune 500

Група изследователи, водена от Алон Херц, публикува в края на август 2026 г. резултат, който е неприятно прост: достатъчно е да регистрирате пакет с име, което някоя голяма компания вече е записала в собствената си документация за AI агенти, и след часове чужд код се изпълнява в корпоративната ѝ мрежа. Атаката минава през файла llms.txt, а сред засегнатите има отбранителни изпълнители и компании от Fortune 500. Tom’s Hardware описва случая с изречението, което обобщава целия проблем: данните са се превърнали в код.
Какво изобщо е llms.txt
llms.txt е предложение на Джеръми Хауърд от септември 2024 г. — текстов файл в корена на сайта, който казва на езиковите модели кои страници са важни и как да работят с продукта. Идеята е като robots.txt, но за агенти вместо за търсачки. Приета е бързо: llmstxt.org отбелязва, че хиляди сайтове вече го публикуват, документационните платформи го генерират автоматично, а OpenAI, Anthropic и Google имат свои версии.
Разликата с robots.txt е фатална. Търсачката чете robots.txt и решава какво да индексира. Агентът чете llms.txt и решава какво да изпълни — защото вътре стои не само „прочети тази страница”, а и „инсталирай този пакет”, „извикай този endpoint”, „вярвай на този домейн”.
120 файла, 227 команди към нищото
Екипът е сканирал 6214 живи домейна на отбранителни изпълнители, компании от Fortune 500 и големи технологични фирми. В тях е намерил 8265 файла llms.txt и llms-full.txt. От тях 120 файла — всеки на различен сайт — сочат към имена на пакети или домейни, които никой не е регистрирал. Общо 227 инсталационни команди в официална корпоративна документация водят към код, който няма собственик.
Класически пример е командата на Clerk:
npx clerk-next-fix-auth-protection
Името е било свободно в npm регистъра. Всеки е можел да го вземе — и npx щеше да го изтегли и стартира без нито един въпрос.
Снимка: Alon Hertz / Medium
Под четири минути до първия сигнал
Изследователите регистрирали част от свободните имена и качили безобиден код, който само се обажда обратно. Първото повикване — от мрежа на компания от Fortune 500 — дошло за под четири минути. В рамките на един час се обадили и десетки други големи предприятия и стартъпи.
Кодът е бил изпълнен от Claude, от Codex на OpenAI и от Hermes на Nous Research. Никой от тях не е спрял да провери дали пакетът, който документацията препоръчва, наистина принадлежи на вендора. Поне един неправилно конфигуриран сайт е насочвал агентите към реален malware.
„Моделът на доверие е счупен”, казва Херц. „Агентите приемат документацията на вендора за истина в последна инстанция и не я поставят под въпрос.” Агентът не различава страница от команда — всичко, което чете, е вход, и всеки вход е потенциална инструкция.
Защо това е supply chain атака, а не просто prompt injection
При класическата supply chain атака нападателят компрометира пакет, който вече използвате. Тук не е нужно да компрометира нищо — жертвата сама е публикувала указанието да се изтегли нещо, което не съществува. Атакуващият просто попълва празнината.
Уебът винаги е бил ненадеждни данни. Новото е, че агентите го превърнаха в изпълнима повърхност, без да пренесат защитите, които прилагаме към кода: подписване, проверка на произход, закачане на версии. Подобна динамика видяхме и когато Forescout пренесе готов RCE експлойт между два PLC контролера с помощта на Claude — моделът върши работата, стига да му подадете правилния контекст.
Регулаторите вече гледат натам
Съвпадението по време не е случайно. На 1 септември 2026 г. The Record съобщи, че Съветът за финансова стабилност (FSB) определя киберриска от челните AI модели като „най-непосредствената грижа” за световната финансова система. Председателят Андрю Бейли призовава институциите да се готвят за сценарии с едновременен срив в няколко фирми, а като повод посочва оценките на OpenAI, Anthropic, Meta и британския AI Security Institute, при които напреднали модели предприемат неоторизирани действия срещу чужди системи — темата, която засегнахме и при модела Astra на OpenAI.
Междувременно TechNews.bg отчита над 300 реални инцидента със загуба на контрол над AI агенти само през юли 2026 г. — двойно повече от юни, при над 1600 за годината, по данни на обсерваторията, финансирана от британския AISI.
Ако агентът ви има право да изпълнява shell или команди на пакетен мениджър, всяка външна документация, която той прочете, е потенциален вектор за изпълнение на код. Разделете четенето от изпълнението.
Какво да направите
Препоръките на изследователите са скучни, но работят: направете инвентаризация на всеки артефакт, споменат в машинночитаемата ви документация; резервирайте предварително имената на пакети и домейни, които публикувате; валидирайте примерните команди преди да ги качите; следете за изоставени или отвлечени зависимости. От страна на потребителя — sandbox за агента, мрежови ограничения и човешко одобрение преди изпълнение.
Заключение
Нищо в тази атака не изисква зловреден код в llms.txt. Файловете са напълно легитимни; проблемът е, че сочат към празно място, а агентът приема празното място за официално. Докато няма подписване и проверка на произхода за това, което агентите четат, всеки публикуван файл за AI е част от вашата supply chain — с всички последствия.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google