NASA се отказа от спасяването на телескопа Swift

NASA обяви на 19 август 2026 г., че се отказва от опита да спаси орбиталната обсерватория Neil Gehrels Swift. Сервизният апарат LINK на компанията Katalyst Space няма да захване телескопа и няма да повдигне орбитата му заради нерешени проблеми със стабилизацията. Без това повдигане Swift ще навлезе в плътните слоеве на атмосферата и ще изгори още през тази година, се посочва в официалното съобщение на агенцията.

Какво се обърка с LINK

LINK излетя на 3 юли 2026 г. с ракета Pegasus XL, пусната от самолета носител Stargazer L-1011 над атола Кваджалейн в Тихия океан. Апаратът тежи 425 килограма при старта (365 кг сухо тегло) и носи три роботизирани манипулатора с лидари и захвати — идеята беше да се закачи за Swift, който изобщо не е проектиран за скачване.

Малко след средата на юли всичко тръгна надолу. На 25 юли LINK загуби контрол над ориентацията си и започна да се върти по няколко оси. В ъпдейта си от 28 юли NASA потвърди, че две от трите инерционни колела на апарата не работят, а системата със студен газ е частично отказала.

Екипът се пребори с въртенето, но не и с причината. Скоростта падна от около 9 градуса в секунда на 28 юли до 1,47 градуса в секунда на 5 август, а на 11 август Katalyst качи софтуерен ъпдейт с изцяло нови контролери за ориентация. Това обаче не върна нужната прецизност — за да хванеш обект в орбита, ти трябва контрол в порядъка на части от градуса, не приблизително стабилен апарат.

Защо Swift пада

Обсерваторията излетя на 20 ноември 2004 г. в орбита на около 600 километра. За 21 години съпротивлението на остатъчната атмосфера я е свалило до около 400 километра, а последният слънчев максимум ускори процеса — при висока слънчева активност горните слоеве на атмосферата се разширяват и спирачният ефект расте.

Тук е и иронията: мисията беше проектирана за две години работа. Swift изкара 21 и се превърна в основния инструмент на астрономията за гама-избухвания — най-мощните експлозии във Вселената. Апаратът се завърта към източника за секунди и го наблюдава едновременно в гама, рентгенов, ултравиолетов и видим диапазон.

Договорът за 30 милиона долара

NASA възложи задачата на Katalyst през септември 2025 г. по договор SBIR Phase III за 30 милиона щатски долара (около 26 милиона евро) — с изискване апаратът да бъде построен и изстрелян за под година. Това е изключително агресивен график по стандартите на космическата индустрия и агенцията не крие, че е поела съзнателен риск.

„Това не е резултатът, към който се стремяхме, но не променя защо мисията си заслужаваше да бъде опитана“, коментира администраторът на NASA Джаред Айзъкман. „NASA трябва да е готова да действа бързо и да поема разумни рискове, когато потенциалната възвръщаемост си струва.“

Шон Домагал-Голдман, директор на дирекция „Астрофизика“ в NASA, добави: „Знаехме, че това е мисия с висок риск и висока възвръщаемост — първи по рода си опит.“

LINK все пак ще се доближи

Апаратът не се отписва напълно. NASA и Katalyst ще опитат сближаване и операции в непосредствена близост до Swift — без захващане. Целта е чисто технологична: да се съберат данни за бъдещи сервизни мисии в орбита, пише SpaceNews.

Ако това се получи, ще е първата подобна демонстрация около обект, който не е проектиран да бъде обслужван. За сравнение, комерсиалният сектор напоследък трупа успехи в друга посока — например прибирането на Starship от Индийския океан или измерването на лунния кратер от Falcon 9.

Какво следва

Swift ще влезе в неконтролирано навлизане в атмосферата — вероятно към края на 2026 г., макар точната дата да зависи от слънчевата активност през следващите месеци. Апаратът е сравнително малък и се очаква да изгори почти изцяло.

За астрономията загубата е осезаема: няма друг телескоп, който да реагира на гама-избухване толкова бързо и в толкова широк спектър. NASA заявява, че ще търси алтернативи и ще преразпредели задачите между действащите мисии, но заместник на Swift в момента няма.

Историята с LINK е и полезен урок. Обслужването на сателити в орбита е реална индустрия в зародиш, но апаратът трябва първо да оцелее собственото си въвеждане в експлоатация. При две отказали инерционни колела от три и повредена система със студен газ, всичко останало е без значение.