Огледалата на телескопа „Роман“ ще търсят Юпитери

Космическият телескоп „Нанси Грейс Роман“ (Nancy Grace Roman) е на прага на изстрелването си — NASA обяви, че мисията ще потегли от Космическия център „Кенеди“ във Флорида на 30 август 2026 г., около девет месеца по-рано от първоначалния график. На борда му е инструмент, който може да преобърне търсенето на планети около други звезди: коронограф с две деформируеми огледала (deformable mirrors), които променят формата си стотици пъти в секунда, за да заглушат ослепителната светлина на звездата и да разкрият слабото сияние на планета до нея. Според MIT Technology Review това е първият космически телескоп с „активен“ коронограф.

Защо е трудно да „снимаш“ планета

Проблемът с директното изобразяване на екзопланети е чисто контрастов. Родителската звезда е милиарди пъти по-ярка от планетата, която обикаля около нея, и обикновено ги дели ъгъл, по-малък от диаметъра на монета, видяна от няколко километра. Затова почти всички досега директно заснети екзопланети са млади, „подути“ и горещи гиганти, които светят силно в инфрачервено и обикалят далеч от звездата си.

Коронографът блокира светлината на самата звезда, за да остане само околността ѝ. Проблемът е, че остатъчна светлина винаги се процежда — заради миниатюрни несъвършенства в оптиката, топлинни деформации и дифракция. Именно тук влизат в действие деформируемите огледала.

Как работят деформируемите огледала

Коронографът на „Роман“ съдържа две деформируеми огледала — тънки стъклени пластини, под всяка от които има шахматна решетка от 48 на 48 актуатора. Тези малки „бутала“ повдигат и снижават отделни участъци от огледалната повърхност с невъобразима прецизност:

• деформация до 0,5 микрометра — около една четвърт от размера на бактерията E. coli;
• стъпки от едва 10 пикометра — приблизително една десета от диаметъра на водороден атом.

С тези микроскопични движения системата оформя „активен фронт на вълната“ (active wavefront), който на практика създава огледален образ на паразитната светлина и я гаси чрез интерференция. Резултатът е тъмно поле около звездата, в което може да изплува планета. За разлика от неподвижните коронографи на „Хъбъл“ и „Джеймс Уеб“, този измерва оставащата светлина и я потиска в реално време — оттам и определението „активен“.

Ефектът е драматичен: според инженерите чувствителността към слаби планети се подобрява до 1000 пъти спрямо сегашните космически коронографи.

Юпитери около далечни слънца

Точно този скок в контраста е причината „Роман“ да може да направи нещо ново — да заснеме директно зрели газови гиганти, подобни на Юпитер, които обикалят звезди като нашето Слънце на разстояния, съпоставими с това между Земята и Слънцето. Досега това беше извън възможностите на всеки телескоп.

Значението е концептуално. Ако можем да изобразяваме студени, стари гиганти около слънцеподобни звезди, приближаваме се към откриването и характеризирането на планетни системи, които наистина приличат на нашата. А газовите гиганти са ключови — тяхната гравитация оформя архитектурата на цяла система и влияе върху това дали в обитаемата зона може да оцелее скалиста планета.

Коронографът е технологичен демонстратор: неговата основна задача е да докаже, че активното управление на вълновия фронт работи в Космоса, за да проправи пътя на бъдещи мисии, посветени изцяло на търсенето на живот около други звезди.

Не само планети

Търсенето на екзопланети е само част от работата на „Роман“. Телескопът разполага с широкоъгълна камера от около 300 мегапиксела, чието зрително поле е поне 100 пъти по-голямо от това на „Хъбъл“ при сравнима резолюция. С нея мисията ще картографира огромни участъци от небето, ще изследва тъмната материя и тъмната енергия и по оценки ще открие около 100 000 нови екзопланети чрез други методи по време на работата си.

Това нарежда „Роман“ сред най-амбициозните обсерватории на десетилетието — редом с потока научни резултати, който вече идва от други мисии, като първите органични сигнали, засечени от „Джеймс Уеб“ на Титан и Плутон, и първите радарни данни от спътника NISAR.

Кога и къде да следите

NASA ще проведе виртуална медийна пресконференция за мисията на 29 юли 2026 г. от 14:00 ч. EDT (21:00 ч. българско време), която ще се излъчва на живо на nasa.gov/live. Сред участниците са ръководителят на проекта Джаки Таунсенд и старшият научен ръководител Джули Макенъри от Центъра „Годард“, съобщава прес съобщението на NASA.

Ако всичко върви по план, до края на август „Роман“ ще бъде в Космоса, а малко след това инженерите ще започнат да „нагласят“ неговите огледала атом по атом. Първите директни снимки на далечен Юпитер няма да дойдат веднага — но за първи път инструментът, който може да ги направи, ще е горе.