Спътникът NISAR предаде първите си данни и разкри ледена „колибри“ в Антарктика

Съвместният американско-индийски спътник NISAR предаде и публикува първите си научни данни, а сред тях изпъква изображение на ледена структура от Източна Антарктика, която учените нарекоха „колибрито“. NASA обяви новината на 20 юли 2026 г. — почти година след старта на мисията. От този момент всеки има свободен достъп до калибрираните L-лентови продукти, събирани от 17 юни насам.

Какво представлява NISAR

NISAR (NASA-ISRO Synthetic Aperture Radar) е спътник за наблюдение на Земята, разработен съвместно от американската NASA и индийската космическа агенция ISRO. Апаратът беше изведен в орбита на 30 юли 2025 г. от космическия център „Сатиш Дхаван“ в Индия — поредна голяма стъпка за индийската космонавтика след успехите на местната индустрия, включително първата частна индийска ракета в орбита.

Мисията се ръководи от Лабораторията за реактивно задвижване (JPL) на NASA, управлявана от Caltech, съвместно с ISRO. NISAR обхожда почти цялата суша и лед на планетата по два пъти на всеки 12 дни — от Южния полюс до 77,5° северна ширина. Спътникът генерира десетки терабайта данни всеки ден, които се разпространяват публично през архива на Alaska Satellite Facility.

Отличителна черта на апарата е гигантската му антена: барабанообразен рефлектор с диаметър около 12 метра (39 фута) — най-големият радарен рефлектор, който NASA е разгъвала в космоса.

Как работи L-лентовият радар със синтетична апертура

NISAR носи два радара — един в L-лентата и един в S-лентата. Радарът със синтетична апертура (SAR) не разчита на слънчева светлина: той сам излъчва микровълни и „слуша“ отразения сигнал, затова работи и денем, и нощем, и през облаци. Синтетичната апертура означава, че движението на спътника по орбита се използва, за да се симулира много по-голяма антена, отколкото физически се носи на борда — оттам и високата разделителна способност.

По-дългата вълна на L-лентата има ключово предимство: тя прониква през снега и повърхностния лед и връща информация за онова, което е скрито отдолу. „С NISAR виждаме какво се крие под повърхността“, обяснява сигналният инженер Сеонгсу Джеонг.

Радарът излъчва хоризонтално поляризирани микровълни и анализира поляризацията на върналия се сигнал. Именно затова цветовете в изображенията носят физически смисъл:

• Магента — хоризонтална поляризация, характерна за гладки ледени повърхности;
• Зелено — вертикална поляризация и обемно разсейване от неравни повърхности, като стените на пукнатините;
• Бяло — силно разсейване едновременно от повърхността и от вътрешността.

Какво показва „колибрито“

Първото публикувано изображение от Антарктика е на Nunatak Zaterjavshijsja — планински връх, който стърчи над ледения поток в Източна Антарктика. Ледът тече покрай препятствието на североизток, към океана, а натрупаното напрежение го разкъсва на дълбоки пукнатини (кревaси). Именно тази мрежа от фрактури около върха оформя силуета, който екипът оприличи на колибри. Кадърът е обработен през август 2025 г., малко след като инструментите заработиха.

Освен ефектния образ, изображението е и демонстрация за какво служи мисията: да картографира с милиметрова точност как се движи ледът, къде се появяват пукнатини и как се променя структурата на ледниците във времето.

Защо мисията е важна

Стойността на NISAR е в повторяемостта. Като преминава над едни и същи точки на всеки 12 дни, спътникът може да засича съвсем малки размествания на повърхността между два прелета. Това е ценно за няколко области наведнъж:

• Ледници и климат — проследяване на скоростта, с която ледените потоци се движат и изтъняват, е пряк индикатор за приноса им към покачването на морското ниво.
• Земетресения и свлачища — радарът измерва как земната кора се деформира преди и след сеизмични събития, което помага за оценка на риска.
• Екосистеми и инфраструктура — от промени в горите и влажните зони до слягане на терена под градове и съоръжения.

Мисията се вписва в по-широка вълна от точни геофизични измервания, които променят представите ни за планетата — от новите данни за температурата на земното ядро до дистанционното наблюдение на далечни ледени светове.

Публикуването на първите калибрирани данни е едва началото. През следващите години NISAR ще натрупа непрекъснат архив, който ще позволи да се видят не единични кадри, а самото движение — как ледът пълзи, как земята се повдига и как климатът преоформя повърхността на Земята пред очите ни.