Русия тренирала саботаж на подводни кабели край Свалбард

През пролетта на 2026 г. съюзници от НАТО са заловили руски подводници да тренират разгръщането на секретно оръжие, предназначено да извади от строя подводни оптични кабели, без да остави следа кой го е направил. Операцията е била в арктически води край норвежкия архипелаг Свалбард, а спирането ѝ е дело на съвместна мисия на Великобритания, Норвегия и САЩ. Историята излезе на 10 септември чрез ексклузивен материал на Reuters, базиран на двама западни представители, говорили при условие за анонимност, и беше преразказана от Tom’s Hardware.

Какво точно е било засечено

Дейността е извършена от ГУГИ — Главното управление за дълбоководни изследвания на руските въоръжени сили, звено под санкции на Вашингтон и Лондон. Според източниците на Reuters ГУГИ е използвало дълбоководни подводни апарати, за да симулира разгръщането на нова технология срещу кабелите. Официалните лица отказват да опишат как работи оръжието; казват само, че е „сложно и разрушително“ и че е проектирано да не оставя отпечатъци — тоест повредата да изглежда като авария, а не като атака.

Три руски подводници са били в района: една атомна ударна подводница от клас „Акула“ и две специализирани лодки на ГУГИ, тръгнали от базата Оленя губа северно от Мурманск. Съюзническите сили са ги следили, показали са им открито, че са наблюдавани, и руснаците са се прибрали, без да завършат учението.

Новото в публикацията на Reuters са три неща: самото оръжие, точното място (Свалбард) и участието на САЩ. Те не бяха споменати в първоначалните изявления от април.

Април: когато Лондон и Осло вдигнаха завесата наполовина

На 9 април британското Министерство на отбраната публикува обявление, че е разкрило прикрита руска подводна операция в и около британски води. Британските сили първо засекли ударната подводница в международни води в Далечния север и я следили денонощно, докато не установили, че тя е примамка — истинската работа се вършела другаде, от апаратите на ГУГИ.

Снимка: Euronews

В британската част са участвали фрегатата HMS St Albans (Type 23), спомагателният кораб RFA Tidespring, хеликоптери Merlin и самолети P-8 Poseidon на RAF, разгърнали сонарни буйове, а британските кораби са изминали хиляди мили. Норвегия е добавила своя фрегата и морски патрулен самолет P-8.

Британският министър на отбраната Джон Хийли тогава каза: „Виждаме ви, виждаме дейността ви над нашата подводна инфраструктура.“ Норвежкият му колега Туре О. Сандвик вече коментира и новите разкрития: „Чрез съвместната ни операция изпратихме ясно послание към Русия, че не може да действа скрито.“ Руското министерство на отбраната не е отговорило на запитвания, а Кремъл последователно отрича да провежда саботажи.

Защо точно Свалбард

Архипелагът виси на два оптични кабела по 1400 км до континентална Норвегия, положени през 2003 г. от Space Norway и експлоатирани от Telenor. На места те лежат на 2700 метра дълбочина — район, до който се стига само със специализирана дълбоководна техника, каквато ГУГИ поддържа.

По тези кабели минават данните от SvalSat — най-голямата наземна станция за полярни сателити в света и част от мрежата Near Space Network на NASA. Прекъсване там не спира просто интернета на Лонгирбюен; то отрязва канала за сваляне на сателитни данни за метеорологични прогнози, следене на корабен трафик и картографиране на арктическия лед.

Кабелите са с проектен живот 25 години и текущата гаранция за услугата е до 2028 г. Space Norway вече подготвя заместник — нова система от Будьо, която се разклонява в морето: около 1200 км към Свалбард и 500 км към Ян Майен, на цена между 1 и 2 милиарда норвежки крони (приблизително 85–170 млн. евро).

По-широката картина

Над 99% от международния трафик на данни минава по подводни кабели, а Европа разшири зависимостта си от инфраструктура на морското дъно много по-бързо, отколкото изгради защита за нея. След взривовете по „Северен поток“ през 2022 г. НАТО пусна Baltic Sentry в Балтийско море и Nordic Warden за следене на съмнителни плавателни съдове. Великобритания отчита 30% ръст на руските кораби около водите си за две години и отдели допълнителни 100 млн. паунда за самолетите P-8.

Случаят се вписва и в поредица от инциденти в норвежкия север — включително 40-те минути GPS спуфинг, които убедиха спасителен хеликоптер, че лети над морето. Общото между тях е, че целта не е да се нанесе щета сега, а да се провери какво може да се направи после и колко бързо някой ще забележи.

Заключение

Тази новина не е за отрязан кабел, а за репетиция — и за това, че репетицията е била видяна. Съюзниците предпочетоха да се покажат, вместо да мълчат, което е съзнателен избор: сигнал, че прикритието е свалено. Практическият проблем обаче остава — два кабела на 2700 метра дълбочина, от които зависи цял архипелаг и една от най-натоварените сателитни станции в света, а заместникът им ще бъде готов най-рано около 2028 г.