Schneider Electric дава 1,2 млрд. евро за Shelly

Френската Schneider Electric обяви на 24 септември, че ще пусне доброволно търгово предложение за всички акции на българската Shelly Group SE по 70,00 евро на акция в брой. Офертата оценява компанията на около 1,2 милиарда евро и превръща сделката в най-голямата в историята на българския технологичен сектор. Двамата основатели, които държат заедно близо 57% от капитала, вече са се съгласили, а приключването се очаква до края на първото тримесечие на 2027 г.

Какво точно предлага Schneider

Предложителят е SE 2026 A SAS — дружество на Schneider Electric SE. Цената от 70 евро на акция е с 27% премия спрямо необременената референтна цена от 28 юли 2026 г. (денят преди Bloomberg да съобщи за преговорите) и с около 22% над референтната цена от 23 септември, съобщава TechNews.bg.

Сделката е изцяло в брой, без разменени акции. Условието за успех е Schneider да събере поне 95% от капитала — прагът, който отваря вратата за задължително изкупуване на останалите книжа и отписване от регистъра на публичните дружества.

Дотогава са нужни и обичайните регулаторни одобрения, включително от Комисията за финансов надзор, която трябва да потвърди проспекта на търговото предложение. В ad-hoc съобщението си Shelly Group уточнява, че към момента оферта още не е внесена в КФН.

Основателите остават в играта

Димитър Димитров, съосновател и съизпълнителен директор, притежава около 29% от капитала. Той ще приеме предложението, но ще реинвестира част от постъпленията заедно със Schneider Electric за срок от най-малко три години — тоест остава акционер в новата структура.

Светлин Тодоров държи около 28% лично и чрез собственото си дружество Salisto Holdings. Неговият пакет Schneider изкупува директно, извън търга.

Димитър Димитров и Волфганг Кирш продължават като съизпълнителни директори и след сделката. Консултанти са J.P. Morgan SE по финансовата част и адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючуков и Величков“ по правната.

Снимка: Shelly

Ангажиментите: марка, седалище и отворена екосистема

Най-важното за потребителите е в ангажиментите, които Schneider е поела за минимум три години:

• запазване на марката Shelly и на седалището в България;
• запазване на инженерния екип, локалните операции и съществуващото географско присъствие;
• продължаване на отворената екосистема — съвместимостта с Home Assistant, Matter, Alexa, Google Home и Apple HomeKit не се променя;
• развитие на продуктите със същото качество на поддръжка.

Това е съществено, защото Shelly дължи голяма част от репутацията си именно на отворените протоколи и локалното управление без задължителен облак. Схващането, че поглъщането от индустриален гигант ще затвори устройствата зад платен абонамент, засега е опровергано поне на хартия.

Числата зад Shelly

Компанията тръгва от Allterco и се листва на Българската фондова борса през 2016 г., а през 2021 г. добавя вторично листване във Франкфурт (Prime Standard, XETRA: SLYG), където влиза в индекса SDAX.

Резултатите обясняват апетита на купувача:

• 149,7 млн. евро приходи за 2025 г. — ръст от 40%;
• 37,7 млн. евро коригиран EBIT за 2025 г. — ръст от 42,8%;
• 68,3 млн. евро приходи за първото полугодие на 2026 г. — ръст от 26,5%;
• над 30 милиона продадени устройства в над 5,2 милиона домакинства;
• офиси в София, Мюнхен, Солкан, Шънджън, Бока Ратон и Шелиги.

Подробностите са достъпни на сайта за инвеститори на Shelly Group.

Защо Schneider плаща толкова

Фредерик Годмел, изпълнителен вицепрезидент в Schneider Electric, обяснява логиката кратко: комбинация между софтуерно водената платформа на Shelly за домашна енергия и технологичното портфолио на френската компания.

Schneider е силна в таблата, прекъсвачите и индустриалната автоматизация, но ѝ липсва евтиното масово устройство, което влиза зад ключа на лампата и започва да мери потребление. Shelly има точно това — релета, измервателни модули и термостати на цена от порядъка на 15–30 евро, които вече са инсталирани в милиони европейски домове.

Контекстът е пазар на домашна енергия, който расте заедно с електрификацията — от свръхбързото зареждане на електромобили до фотоволтаиците и домашните батерии, които се нуждаят от нещо, което да ги управлява.

Какво следва

Акционерите на Shelly ще получат официалния документ на предложението след одобрението на КФН. Дотогава книжата ще се търгуват около обявената цена, а ключовият въпрос е дали дребните инвеститори ще осигурят 95-процентния праг.

За българската технологична сцена сделката е по-скоро сигнал, отколкото еднократно събитие: компания, започнала като местен производител на IoT устройства, се продава на европейски индустриален гигант за сума, каквато досега не е виждана тук. Подобна активност се наблюдава и в други сегменти — например при автономните таксита в София.

Ако сделката мине, Shelly ще остане българска по седалище и екип, но решенията за продуктовата стратегия ще се вземат с оглед на плановете на Schneider Electric. Следващите три години ще покажат дали обещанието за отворена екосистема ще издържи.