Швейцарските глетчери: минус 20% за пет години

Швейцарските глетчери са загубили 5,5% от обема си през 2026 г. — втората по големина годишна загуба, откакто се водят измервания, и само малко под рекорда от 2022 г. Числото е от годишния доклад на мрежата GLAMOS, публикуван на 1 октомври 2026 г. от Швейцарската академия на науките и ETH Цюрих. Сборът за последните пет години е още по-тежък: близо една пета от цялата ледена маса на страната.

Данните идват от терена, не от модел. През септември 2026 г. екипите са измерили 23 референтни глетчера с пробити в леда колове. Средната загуба е 2,9 метра воден еквивалент, дебелината на леда е паднала с 2,5 до 4 метра, а на някои глетчерови езици — с до 10 метра.

Защо 2026 г. беше толкова лоша

Две причини се подредиха една след друга. Зимата беше сред десетте най-бедни на сняг в историята на наблюденията — в края на април върху глетчерите имаше около 25% по-малко сняг от дългогодишната норма. После дойде жегата: юни, юли и август 2026 г. са най-топлите съответни месеци, откакто MeteoSwiss води записи от 1864 г.

Снегът е защитният слой на глетчера. Той отразява слънчевата светлина и трябва да издържи до есента; щом се стопи, слънцето започва да яде самия лед, който е по-тъмен и поглъща повече топлина. През 2026 г. този момент — така нареченият Glacier Loss Day — настъпи на 29 юни. Остатъкът от лятото беше чиста загуба.

Снимка: M. Huss / SLF

Рекордни годишни загуби са отчетени на Рона, Алетч (най-големият глетчер в Алпите) и Кларидeн. Два по-малки — Bella Tola във Вале и Griessfirn в Гларус — вече ги няма на картата. В Швейцария остават около 1300 ледени тела, но GLAMOS формулира извода без заобикалки: „алпийските глетчери нямат шанс да се запазят в дългосрочен план“.

„Глетчерите тази година загубиха огромни количества лед“, казва Матиас Хус, главен глациолог на GLAMOS, пред phys.org. Само между юли и септември от тях са изтекли 2,2 трилиона литра вода — около четири пъти годишното потребление на всички 9,1 милиона жители на страната.

Това не е само швейцарски проблем

Алпите са водонапорната кула на половин Европа. Рейн, Рона, По и Дунав се захранват от същата система, а над 50% от електричеството на Швейцария идва от водноелектрически централи. Докато ледът се топи, реките получават повече вода през лятото — после този буфер просто свършва. Именно затова темата опира и до енергетиката, където Европа търси заместители без въглерод; за едно от тях писахме в ENN със 100 милиона водородно-борни реакции в секунда.

Горите губят височинното си убежище

Почти едновременно излезе второ изследване, което допълва картината от другата страна на височинния профил. Д-р Естел Нойе от Бернския университет за приложни науки и колегите ѝ са анализирали 40 години данни от швейцарската национална горска инвентаризация — периодът 1983–2022 г., пробни площадки от 200 кв. м на височини между 282 и 2219 метра. Резултатите са публикувани във Frontiers in Forests and Global Change.

Делът на насажденията в упадък — тоест такива, които губят, а не трупат маса — е нараснал от 11,1% през 1983 г. до 30,4% през 2022 г. в най-ниския, колинен пояс. В долния планински пояс покачването е по-умерено: от 17,4% на 21,4%.

Интересното е друго. До 2017 г. височината е работила като защита: колкото по-нагоре, толкова по-малко стрес от суша. След 2017 г. тази зависимост изчезва. В субалпийския пояс делът на насажденията в упадък скача до 18,8%.

„Дори на 2200 метра броят на дърветата в едно насаждение намалява заради упадъка или смъртта на големите, доминиращи дървета“, обяснява Нойе. Точно едрите дървета се оказват най-уязвими — а те са тези, които държат защитната функция на гората.

Снимка: Bern University of Applied Sciences / phys.org

Това не е абстрактна загриженост за природата. Голяма част от швейцарските планински гори са т.нар. защитни гори: те спират камъни, лавини и свлачища над села, пътища и железопътни линии. Разреденото насаждение върши тази работа по-зле. Авторите препоръчват управление, което цели разнородна структура, достатъчна гъстота на стъблата и постепенен преход към по-устойчиви на суша видове — не залесяване наслуки.

Какво следва

Двете изследвания са независими, с различни методи и различни екипи, но сочат в една посока: буферите, на които Алпите разчитаха — зимният сняг горе и прохладата на височина — изтъняват едновременно. Екстремните години 2003, 2006, 2015, 2018 и 2022 вече не изглеждат като изключения, а като нова норма.

Прогнозата на GLAMOS е, че дори при агресивно намаляване на емисиите значителна част от алпийския лед е обречена заради инерцията в системата. Практическият въпрос за следващото десетилетие е не как да бъдат спасени глетчерите, а как да се управляват последствията: водоснабдяване, хидроенергия и защита от свлачища в долините под тях.