NASA залага на Starliner: без екипаж сега, с хора в 2028

NASA и Boeing представиха на 28 септември в Космическия център „Кенеди“ преработен график за Starliner: следващият полет ще е без екипаж и е насрочен не по-рано от декември 2026 г. или януари 2027 г., а астронавти ще се качат на капсулата най-рано в средата на 2028 г. Това обяви администраторът на NASA Джаред Айзъкман на пресконференция в 15:00 ч. източно време, заедно с Дана Уайгъл от програмата за ниска околоземна орбита, астронавта Уди Хобърг и Джон Мълхоланд от Boeing. Официалното съобщение описва плана като поетапен път към пълна сертификация.

Първо товар, после хора

Мисията Starliner-1 вече не е тази, която беше замислена. Първоначално тя трябваше да отведе четирима души до Международната космическа станция; сега е товарен полет без екипаж, който NASA определя като инженерна оценка. Целта е проста — да се провери на живо дали промените по двигателната система работят, преди някой да рискува живота си.

„Полетът на Starliner е критична стъпка по пътя към пълна сертификация на системата“, каза Дана Уайгъл. Капсулата ще излети с Atlas V в конфигурация N22 от площадка SLC-41, а корабът е същият, който вече беше в орбита при безпилотния тест OFT-2 през 2022 г.

Ако всичко мине добре, следва Starliner-2 — първият истински екипажен полет след провала от 2024 г. Командир ще бъде Уорън „Уди“ Хобърг, а целта е средата на 2028 г. „Настоящият ни план е да върнем астронавти на Starliner-2 до 2028 г.“, формулира го Айзъкман.

Какво поправиха по капсулата

Разследването на полета от 2024 г. беше класифицирано като най-тежкия тип авария по скалата на NASA и приключи с 61 препоръки. Основният извод: двигателите за ориентация в сервизния модул са работили извън границите, за които са квалифицирани — прегряване в „кучешките колибки“, комбинирано с особености на самата конструкция.

Списъкът с промени включва термични модификации по сервизния модул, преработен дизайн на клапаните в двигателите му, смяна на клапаните и в 12-те маневрени двигателя на екипажния модул, нови батерии, подобрена парашутна система и по-бърз записващ уред за полетни данни. Именно термичните промени са основното, което Starliner-1 трябва да измери в реални условия.

Припомняме контекста: през юни 2024 г. Бъч Уилмор и Суни Уилямс излетяха за осемдневна мисия, капсулата се върна празна през септември, а двамата прекараха 286 дни в орбита и се прибраха с Crew Dragon.

Договорът се сви, но остава

Финансовата страна също се промени. Гарантираните полети по договора на Boeing паднаха от шест на четири, като NASA заяви, че възнамерява да упражни опциите за пета и шеста мисия. Агенцията очаква да плати допълнително 359 млн. щатски долара (около 315 млн. евро) за модернизациите и за сертифицирането на нова ракета — това е над първоначалния договор CCtCap от 4,2 млрд. долара, подписан през 2014 г.

Boeing вече е погълнал над 2 млрд. долара преразход по програмата. Въпреки това Мълхоланд запази оптимистичен тон: „Изключително сме развълнувани от партньорството с NASA.“

Atlas V свършва, идва Vulcan

Има и проблем с ракетата. Atlas V излиза от производство и остават около шест носителя, така че дългосрочното бъдеще на Starliner минава през Vulcan Centaur на United Launch Alliance. NASA, Boeing и ULA ще работят по сертифицирането ѝ за пилотирани полети след последния полет на Atlas V. Това е отделен процес, който отнема години и не е включен в сегашния график.

Защо това изобщо има значение

Логиката на програмата Commercial Crew винаги е била два независими превозвача. „Целта на програмата винаги е била да има двама доставчика на транспорт за екипажи“, напомни Уайгъл пред Spaceflight Now.

Към момента обаче SpaceX е единственият реално работещ вариант, а компанията говори за изтегляне на Crew Dragon в полза на Starship преди края на десетилетието. При такъв сценарий Starliner би останал единствената класическа американска капсула за астронавти — заглавието на Ars Technica го улавя доста точно.

Заключение

Сметката е неумолима: МКС работи до 2030 г. Ако Starliner-2 излети в средата на 2028 г., остават място за най-много три-четири ротации преди станцията да бъде изведена от орбита. Тоест капсулата, за която NASA плати милиарди и чака над десетилетие, ще има твърде кратък живот в ролята, за която беше поръчана. Първата истинска проверка е след два-три месеца — и ще мине без хора на борда.