Торвалдс предизвика критиците на AI да форкнат Linux — и някой наистина го направи

Линус Торвалдс отново вдигна температурата в пощенския списък на ядрото. Този път поводът е изкуственият интелект: създателят на Linux заяви ясно, че проектът не е от „анти-AI“ лагера, а на несъгласните предложи класическото решение на отворения код — да форкнат ядрото или просто да си тръгнат. Дни по-късно, на 17 юли 2026 г., се появи проект, който изглеждаше като точно такъв отговор. Но реален форк на Linux ли е това? Кратък отговор: не съвсем.

Какво каза Торвалдс

Спорът пламна в Linux kernel mailing list, където част от разработчиците изразиха рязко несъгласие с навлизането на AI инструменти в процеса на ревю на код. Торвалдс отсече:

„Linux не е от онези анти-AI проекти и ако някой има проблем с това, може да направи нещото на отворения код — да го форкне.“

Той описа AI просто като инструмент — „и то очевидно полезен“. „Може и да не беше чак толкова очевидно дори преди година, но днес вече не подлежи на съмнение“, добави Торвалдс, като допълни, че „който се съмнява, явно не го е използвал наистина“. Позицията му е нюансирана: никой не се задължава да ползва AI, но той обеща „много шумно да игнорира“ онези, които се опитват да спрат другите да го правят. По думите му решенията в ядрото се взимат по технически критерии, „а не от страх от нови инструменти“, пише The Register.

В основата на спора: Sashiko

Истинската искра е Sashiko — система за автоматично ревю на код с помощта на големи езикови модели (LLM), която анализира предложени промени в ядрото чрез специализирани промптове. Инструментът стана open source по-рано тази година и според тестове улавя над половината от внесените бъгове в проверяваните набори код.

Конфликтът се изостри около конкретна дребна, но принципна подробност: Sashiko добави таг Reviewed-by към даден patch. Разработчикът Кшищоф Козловски възрази, че в работния процес на ядрото този таг е човешко изявление за поемане на отговорност — бот не може да прави такава преценка, особено когато е известно, че понякога генерира подвеждащи находки. От другата страна Роман Гущин, свързан със Sashiko, критикува „като цяло много анти-LLM позиция“ сред част от сътрудниците и посочи, че е безсмислено човек ръчно да препроверява и препраща всяко AI ревю, след като целта на инструмента е точно да пести време на мейнтейнерите.

Именно тук се намеси Торвалдс — за да сложи край на спора „като главен мейнтейнер“ и да отсече, че анти-AI позицията не е позиция на проекта.

Има ли реален форк?

Тук идва обратът, който обиколи заглавията. Студент от Пекинския университет Beihang, представящ се като Poseidon, публикува на 17 юли проекта linux-0.11-rs — реимплементация на ядрото Linux, но написана на Rust вместо на C. Проектът стъпва върху историческата версия Linux 0.11 от 8 декември 1991 г. и наброява около 47 000 реда Rust код (от които самото ядро е около 15 000 реда), плюс userland с 80+ coreutils и POSIX-съвместим shell. Кодът зарежда i386 система в QEMU.

Звучи като перфектния „hold my beer“ отговор на предизвикателството на Торвалдс — още повече че проектът изглежда до голяма степен създаден с AI помощ. Реалността е по-скромна: The Register уточнява, че съвпадението във времето е случайно, а не пряка реакция на думите на Торвалдс. Става дума за учебен експеримент на един студент, а не за сериозна алтернатива на ядрото за реална употреба. С други думи — впечатляващо упражнение, но не форк, който заплашва мейнлайна.

Защо това има значение

Спорът е малка илюстрация на голям въпрос: докъде AI инструментите имат право да „подписват“ инженерни решения. Когато бот сложи таг за одобрение, кой носи отговорност, ако кодът се окаже сгрешен? Отговорът на Торвалдс е прагматичен — инструментите остават, но човекът остава отговорен, а никой не се принуждава да ги ползва.

За екосистемата на отворения код „форкни го или си тръгни“ не е заплаха, а буквално описание на правилата. Всеки може да вземе кода и да тръгне по свой път — от легендарни емулатори като RPCS3 до нечий уикенд проект на Rust. А доколко AI реално ускорява писането на код, показват и текущите битки между водещите модели: полза има, но и грешките остават реални.

Засега ядрото Linux си остава едно, писано на C, а Sashiko продължава да предлага ревюта — с човек, който има последната дума.