Vera Rubin започна 10-годишния обзор на Вселената

Телескопът Simonyi Survey в обсерваторията Vera C. Rubin в Чили официално започна Legacy Survey of Space and Time (LSST) — десетгодишно заснемане на цялото южно небе, което ще е най-мащабният астрономически обзор, правен някога. Стартът беше обявен на 30 юни 2026 г. от Националната научна фондация (NSF) и Министерството на енергетиката на САЩ (DOE), които финансират проекта заедно. „Днес започваме да снимаме най-великия космически филм, правен някога“, заяви изпълняващият длъжността директор на NSF Брайън Стоун в официалното съобщение на обсерваторията.

Кадър на всеки 40 секунди

Обсерваторията стои на връх Серо Пачон в северно Чили, на около 2650 метра надморска височина, и е струвала близо 800 млн. долара (около 690 млн. евро). Сърцето ѝ е LSSTCam — най-голямата цифрова камера в света с 3200 мегапиксела.

Работният ритъм е безпрецедентен. Телескопът прави нов кадър приблизително на всеки 40 секунди, около 1000 снимки за нощ, и генерира близо 10 терабайта данни всяко денонощие. За десет години всяка точка от южното небе ще бъде заснета около 800 пъти.

Точно това повторение е ключът. Единичната снимка е красива картина; 800 снимки на едно и също място са филм. Ако нещо се появи, изчезне, промени яркостта си или се премести, софтуерът го засича, като сравнява новия кадър с натрупания архив.

Снимка: NSF–DOE Vera C. Rubin Observatory/NOIRLab/SLAC/AURA

7 милиона сигнала за една нощ

Резултатът от това сравнение са т.нар. alerts — автоматични съобщения до астрономическата общност, че нещо на небето се е променило. Rubin ще изпраща до 7 милиона такива сигнала на нощ, в рамките на около минута след експонацията. Всеки може да ги следи в реално време през публичното табло на SLAC.

„Милионите сигнали само през последните два месеца показват, че Rubin работи като машина за открития“, коментира Фил Маршал, заместник-директор на проекта от лабораторията SLAC.

Числата от подготвителната фаза подкрепят това: само за месец и половина оптимизационни наблюдения телескопът е открил над 11 000 нови астероида, сред които 33 околоземни обекта и 380 транснептунови тела.

Какво ще търсят учените

Крайният каталог ще съдържа милиарди обекти с трилиони измервания и е предназначен за четири основни направления: природата на тъмната материя и тъмната енергия, изграждането на Млечния път, инвентаризацията на малките тела в Слънчевата система и всичко променливо — свръхнови, гама-избухвания, разкъсани от черни дупки звезди.

Последната категория е особено интересна. Събития като разкъсването на звезда от скитаща черна дупка досега се засичаха по случайност, а сега ще имаме систематичен улов. Ерик Белм от Университета на Вашингтон отбелязва в съобщението на университета, че астрономи вече са използвали публичните сигнали на Rubin, за да открият и проследят стотици преходни явления.

„Невероятно и смиряващо е да си тук, в този момент и на това място, когато започваме Legacy Survey of Space and Time“, каза Боб Блум, директор на обсерваторията в NSF NOIRLab. Решението за официалния старт, обяснява ръководителят на LSST Желко Ивезич от Университета на Вашингтон, е взето след период на оптимизация на системите, оперативен преглед и оценка на техническата готовност — обзорът не започна с натискане на копче, а с одобрение на комисия.

Снимка: NSF–DOE Vera C. Rubin Observatory/NOIRLab/SLAC/AURA

Проблемът, който лети над главите им

Има и сериозна пречка, за която обсерваторията говори открито от години: спътниците в ниска орбита. Симулациите на екипа показват, че при пълното съзвездие от 42 000 апарата на SpaceX до 30% от всички LSST кадри ще съдържат поне една спътникова следа, а по време на сумрачните наблюдения — практически всеки кадър, често с по две следи. Позицията на обсерваторията е, че затъмняването на спътниците до 7-а звездна величина прави артефактите поправими, но самата ярка следа остава.

Проблемът се задълбочава. Анализ, представен наскоро от Science, показва, че част от планираните мегасъзвездия могат да доведат до неудържим растеж на космическите отломки — а всяка нова отломка е потенциална драскотина върху най-скъпия филм в историята на астрономията.

Заключение

LSST не е експеримент с един очакван отговор, а инфраструктура. Данните ще се обработват от NSF NOIRLab и SLAC, с участие на CNRS/IN2P3 във Франция и LSST:UK, и ще стигат до изследователи по целия свят, включително чрез публичните пакети с данни. Реалната стойност ще проличи след години, когато десетгодишният архив позволи да се задават въпроси, които днес никой не може да формулира. Първата година вече върви.