Waymo прави свой чип и намалява дела на Nvidia

Waymo разкри, че вече кара роботакситата си със собствен чип. В публикация в блога си от 20 август компанията описа специализирана интегрална схема (ASIC), произведена от TSMC по 5-нанометров процес, която осигурява над 1000 TOPS изчислителна мощ само за обработката на сензорните потоци. Досега Waymo разчиташе на готови ускорители от Nvidia и AMD — новият чип не ги изважда напълно от играта, но чувствително намалява дела им.

Новината първо беше съобщена от Bloomberg, а самата Waymo я потвърди с техническа публикация на VP инженеринг Сатиш Джейчандран и ръководителя на компютърното направление Даниел Розенбанд. Чипът работи в шестото поколение на Waymo Driver — системата, която движи новия модел Ojai.

Какво прави чипът

Ключовата дума тук е латентност. Waymo описва целта си като „от първия пиксел до действие” за милисекунди — интервалът между момента, в който камерата регистрира нещо на пътя, и момента, в който колата натиска спирачката.

Затова архитектурата е ML-first: вместо чип с общо предназначение, върху който се качват невронни мрежи, Waymo е сложила отделни ускорители за лидар, радар и камерни потоци. Системата обработва едновременно и в реално време 13 камери с висока резолюция. Има и специализиран блок за темпорално шумопотискане, който изчиства кадрите при слаба светлина — нощно шофиране без прожектори, грубо казано.

Другите два акцента са надеждността и топлината. Изчислителният модул работи с два независими двигателя с автоматично превключване при отказ на единия, а охлаждането е течно и интегрирано, за да държи пикова производителност и в жега. Хардуерът е обезопасен срещу вибрации, удари и температурни крайности — нещо, което сървърните ускорители просто не са проектирани да търпят в багажник.

Защо сега

Waymo твърди, че суровата изчислителна мощ на платформата ѝ е нараснала 20 пъти за осем години, а решенията какъв точно силикон ѝ трябва са взети въз основа на над 200 милиона напълно автономни мили. С други думи, компанията вече знае много точно кои операции ѝ ядат бюджета — и това е моментът, в който собственият чип започва да си струва.

Икономиката е втората половина от отговора. Готовите ускорители носят функции, които на роботаксито не му трябват, и цена, която не пада. Собствен ASIC позволява да се изхвърли излишният хардуер и разходът за кола да слезе — особено важно сега, когато Waymo минава от преправени серийни автомобили към машина, проектирана от нулата за автономно возене. Ojai се сглобява съвместно с китайския производител Zeekr от групата Geely, което вече внася в сметката и американските мита.

По производителност 1000+ TOPS поставят чипа приблизително наравно с текущите автомобилни платформи на Nvidia. Waymo не го представя като разрив с досегашните си доставчици — в списъка с партньори по компютърната платформа компанията изрежда AMD, Micron, Nvidia, Samsung, SanDisk, Socionext и TSMC. Nvidia остава в колата, просто с по-малко работа за вършене.

Контекст: вертикална интеграция навсякъде

Ходът се вписва в модел, който Alphabet повтаря от години — от TPU за центровете за данни до Tensor в телефоните Pixel. Собственият силикон дава контрол върху пътната карта, върху цената за единица и върху това кои функции изобщо съществуват в хардуера.

Същевременно Waymo разширява операциите си с бързо темпо. През август компанията отвори Ojai за всички пътници в Лос Анджелис, Финикс и Сан Франциско и качи Gemini в купето, а транспортният регулатор на Невада одобри до 8000 роботаксита в Лас Вегас за Tesla, Uber и Waymo. Всяка от тези коли носи изчислителен модул — и при такива обеми разликата от няколкостотин долара на превозно средство се превръща в реални пари.

Какво следва

Waymo обещава повече технически подробности на конференцията Hot Chips, която се провежда от 23 до 25 август в Memorial Auditorium на Станфорд. Там обикновено се показват блоковите диаграми и числата, които маркетинговите публикации спестяват — тактови честоти, пропускателна способност на паметта, консумация.

Дотогава остават и няколко неизвестни. Waymo не съобщи име на чипа, нито колко точно вата дърпа платформата, нито каква част от инференса минава през ASIC и каква още върви на чужд хардуер. Не е ясно и дали компанията планира да продава силикона си навън — засега всичко сочи, че той е строго за собствения флот.

Изводът за индустрията обаче е ясен и без тези числа: автономното шофиране навлиза във фазата, в която победата не се печели само с по-добър модел, а с по-евтин и по-предвидим хардуер под него.