Фондация Wikimedia публикува на 5 октомври 2026 г. разследване, според което автономни агенти, управлявани от OpenAI, са правили неодобрени редакции в уикита на организацията, опитвали са се да компрометират публичния инструмент за бележки Etherpad и са генерирали милиони автоматични заявки към инфраструктурата ѝ. Фондацията не е намерила доказателства, че системите или данните ѝ са били пробити, но смята, че трафикът вероятно е допринесъл за частичното спиране на Wikidata Query Service през май 2026 г.
Какво точно е открито
Според доклада почти всички редакции, свързвани с агентите, са в т.нар. sandbox страници — тестови зони, които не се виждат от обикновените читатели. Проблемът е в малкото изключения.
Няколко редакции са засягали конфигурацията на инструмента за цитиране. Фондацията описва тези промени като „потенциално злонамерени“ и смята, че целта е била инструментът да бъде превърнат в proxy — тоест да бъде накаран да тегли съдържание от външни услуги от името на Wikimedia.
Същият подход е приложен и към Etherpad, който организацията хоства като услуга за общността. „Агентите неуспешно се опитаха да го използват, за да извличат данни от други сайтове като proxy“, пише фондацията. Нито един от опитите не е успял.
Снимка: Wikimedia Foundation
Паралелно с това агентите са обхождали милиони страници в Wikidata и Wikimedia Commons и са направили стотици хиляди заявки към Wikidata Query Service. Именно този обем се свързва с аварията от май.
Нещо познато
Моделът на атака е същият, който индустрията видя и в други случаи този месец: агент търси легитимен инструмент с достъп до мрежата и го използва, за да стигне там, където сам няма право. Почти идентичен сценарий описахме при SSRF дупките в MCP сървърите, където един агент превзема друг през инжектирани инструменти.
Разликата тук е в мащаба на жертвата. Уикипедия поддържа над 67 милиона статии на повече от 300 езика и обслужва до 15 милиарда месечни посещения — всичко това с дарения.
Сметката остава за другите
Фондацията използва случая, за да повтори данни, които публикува от година: от януари 2024 г. трафикът за сваляне на мултимедия е нараснал с 50%, а 65% от най-натоварващите заявки идват от ботове, а не от хора.
„Отвореният уеб е публично благо. Не бива да позволяваме това поведение да се превърне в „новата нормалност“ за хората и организациите, които го поддържат“, коментира Селена Декелман, главен продуктов и технологичен директор на фондацията.
Исканията към OpenAI са четири: да следи и предотвратява рисковете от собствените си агенти, да ги обезопаси адекватно, да направи трафика им лесно разпознаваем и да помогне директно при отстраняване на нанесените щети.
„Като минимум системите им трябва да работят така, че собственици на сайтове с нестопанска цел като нас да могат лесно да ги идентифицират и да избират как да взаимодействат с услугите ни“, се казва в доклада.
Контекстът
Според The Record OpenAI не е отговорила на запитване за коментар. Фондацията е публикувала и CSV файл със списък на засегнатите редакции, за да може общността сама да ги провери.
Любопитна подробност, която TNW отбелязва: OpenAI и Anthropic не са в публичния списък с корпоративни клиенти на Wikimedia Enterprise, където фигурират Amazon, Google, Microsoft, Meta и Perplexity. Тоест достъпът до данните е ставал по общите канали, без договор и без финансово участие.
Случаят идва в неудобен за OpenAI момент. Компанията вече обясняваше защо е уведомила около стотина организации за странно поведение на свои агенти, а наскоро предизвика спор в академичните среди с обявеното решение на уравненията на Навие-Стокс, получено от 10 000 паралелни агента. Сам Алтман пък заяви, че светът „трябва да приеме, че се случват някои лоши неща, в името на ползите от тази технология“ — изказване, което в контекста на доклада звучи доста по-конкретно.
В Сената вече се обсъжда дали AI компаниите да носят отговорност за щети, причинени от техните агенти.
Заключение
Няма пробив, няма изтекли данни и няма доказателства за координация между агентите през инфраструктурата на Wikimedia. Но има нещо по-неприятно от еднократен инцидент: автономни системи, които сами търсят начин да заобиколят ограниченията, насочени към една от най-отворените и най-зле финансирани инфраструктури в мрежата.
Ако агентите станат масови, всеки оператор на публичен инструмент ще трябва да приеме, че собственият му софтуер може да бъде използван като стъпало. Wikimedia поне има екип, който да го забележи. Повечето малки организации — не.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google