Япония изстреля MMX за проби от Фобос

Японската космическа агенция JAXA изстреля мисията Martian Moons eXploration (MMX) в 04:41:03 ч. японско време на 20 октомври 2026 г. от космическия център Танегашима. Ракетата H3 в конфигурация 24L полетя по план и 71 минути и 13 секунди след излитането контролът потвърди отделянето на апарата и извеждането му по предвидената траектория, съобщи JAXA в официалното си изявление. Ако всичко продължи по график, през 2031 г. MMX ще върне на Земята първите проби от марсианската луна Фобос.

Какво се случи при изстрелването

Това беше десети полет на H3 — най-новата ракета на Япония. Горната степен включи двигателя си втори път около час и четири минути след излитането за същинското ускорение към Марс. Маневрата продължи приблизително 6 минути и 25 секунди и изведе апарата до скорост от около 38 858 км/ч, пише space.com.

Апаратът тежи около 4 тона и се състои от три модула — двигателен, изследователски и връщащ. Пътят до Марс ще отнеме около десет месеца: сондата трябва да влезе в орбита около планетата през август 2027 г., а около Фобос — през септември същата година.

Снимка: ESA

Три години наблюдение, после кацане

Около Фобос MMX няма да лети по класическа орбита. Гравитацията на луната е толкова слаба, че апаратът ще използва т.нар. квази-сателитни орбити (QSO) — траектории, които остават стабилни дълго време, докато държат сондата близо до повърхността.

На борда има седем научни инструмента: тесноъгълната камера TENGOO, широкоъгълната OROCHI, лазерният висотомер LIDAR, инфрачервеният спектрометър MIRS на френската агенция CNES, гама- и неутронният спектрометър MEGANE на NASA, броячът на прах CMDM и анализаторът на йонна среда MSA.

В началото на 2029 г. апаратът ще пусне ровъра Idefix — съвместна разработка на CNES и германския център DLR. Той тежи 25 кг на Земята, но при гравитацията на Фобос ще „натежи“ колкото 15 грама, отбелязва ESA. Задачата му е да изучи състава и структурата на повърхността и да събере данни за безопасна площадка за кацане. Четирите му инструмента допълват седемте на основния апарат — общо 11 за цялата мисия.

Снимка: Artvill / Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

Как се взема проба при почти нулева гравитация

Самото кацане е предвидено за 2030 г. — веднъж или два пъти, в зависимост от състоянието на апарата. MMX носи две различни системи за вземане на проби. Пневматичният сампълър P-SMP, разработен с американско участие, изстрелва сгъстен газ и улавя вдигнатия материал от самата повърхност. Японският C-SMP е механична сонда, която влиза на повече от 2 см в дълбочина и изрязва проба от подповърхностния слой. Целта е поне 10 грама материал, а цялата процедура на повърхността е разчетена за около два часа и половина.

След като приключи с Фобос, апаратът ще направи няколко прелитания покрай Деймос — втората, по-малка и по-отдалечена луна на Марс — и ще наблюдава марсианската атмосфера. Връщащата капсула трябва да се спусне в района на Уумера в Южна Австралия през 2031 г., откъдето пробите ще бъдат пренесени в Япония за анализ, както описва и hicomm.

Защо 10 грама прах са толкова важни

Произходът на Фобос е открит въпрос от десетилетия. Една хипотеза го описва като астероид, захванат от гравитацията на Марс; другата — като сбор от отломки, останали след сблъсък на планетата с голямо тяло. Двата сценария предполагат различен състав, а разликата се чете в минералогията на самия материал. Снимки и спектри от орбита не стигат, за да отсеят едното от другото — затова е нужна проба в лаборатория.

Има и втора полза. Фобос обикаля на няколко хиляди километра от Марс и върху него постоянно пада изхвърлен от повърхността на планетата материал. По оценки на научния екип около 0,1% от събраното ще е марсиански прах — малко, но достатъчно, за да бъде изследвано с инструментите на земните лаборатории, при това без мисия, която да кацне на самия Марс.

Мисията е водена от JAXA, с участието на NASA, CNES, DLR и ESA; европейски учени също ще получат достъп до пробите. Ars Technica напомня, че досега никой апарат не е връщал материал от луна на друга планета.

Заключение

Изстрелването е успешно, но интересното тепърва започва: десет месеца полет, близо три години работа около Фобос, кацане през 2030 г. и капсула в австралийската пустиня през 2031 г. Ако MMX изпълни програмата си, Япония ще добави трета успешна мисия за връщане на проби след двете Hayabusa — този път от обект в системата на друга планета. Дотогава ще следим телеметрията, а от научния фронт на Земята — и неща като електронните двойки, които оцеляват над критичната температура.