Един Apple AirTag, скрит между страниците на антикварна книга, проследи път от Калифорния до склад на Amazon в Лас Вегас, където книгите се разрязват и сканират за обучение на AI модели. Разследването е на 404 Media и беше публикувано на 17 август 2026 г.
Как е проследена пратката
От месеци търговците на редки книги наблюдават странно явление: анонимни купувачи поръчват стоката им на едро, без да се пазарят за цената и без да задават обичайните въпроси за състоянието на екземплярите.
Един от тези търговци се съгласил да сътрудничи. При поръчка от около 1000 книги през платформата Biblio той поставил AirTag в едно от заглавията и оставил пратката да си тръгне по обичайния маршрут.
Тагът тръгнал от Калифорния, минал през Милуоки, после през Гранд Джънкшън в Колорадо и спрял в комплекс на Amazon в североизточната част на Лас Вегас — склад с обозначение LAS8.
Какво има в LAS8
LAS8 официално е център за печат по заявка — там Amazon произвежда книги, поръчани от клиенти. Но северната част на сградата се води отделно звено с код VGT3, а на вратите ѝ е нарисувано лого с динозавър, който държи книга в лапите си.
Според материала на the-decoder работници от обекта описват задачата си в онлайн форуми съвсем буквално: пристигат огромни пратки печатни книги, подвързиите се отрязват, за да върви сканирането по-бързо, а хартиеното тяло след това отива за отпадък.
„Всичко, което правим, е да сканираме книги. Едни са назначени да режат книгите, други са на приемане, където получават книгите и сканират баркодовете“ — гласи един от коментарите, цитиран от Futurism.
Получените текстове захранват собствените модели на компанията от семейството Amazon Nova. Сканираните копия не се публикуват никъде — те съществуват само като данни за обучение.
Защо точно печатни книги
Причината е скучна, но решаваща: интернет вече е изчерпан като източник. Големите езикови модели са минали през почти всичко публично достъпно, а новото съдържание в мрежата все по-често е генерирано от други модели.
Оттам идва и рискът от т.нар. model collapse — влошаване на качеството, когато системата се учи от собствените си резултати. Затова текстове отпреди 2022 г. са особено ценни: те гарантирано са писани от хора.
Печатните книги имат и второ предимство. Голяма част от тях никога не са били дигитализирани, което означава, че съдържанието им липсва в наборите от данни на конкуренцията. Купуването на физическо копие е и юридически най-чистият път — плащаш за екземпляра, не го изтегляш от пиратски архив.
Разбираемо е и защо търговците на антикварни книги гледат на това с горчивина. „Те просто искат съдържанието като куп думи, наредени една след друга“ — обобщава един от тях пред 404 Media. Историческата, интелектуалната и сантименталната стойност на конкретния екземпляр не влиза в сметката.
Позицията на Amazon и правният фон
Amazon не отрича покупките. „Amazon купува книги през търговски канали, за да разработва и подобрява продуктите и услугите, които клиентите ни ползват“, гласи официалният отговор на компанията, цитиран от TechCrunch.
Практиката не е нова. Anthropic провежда подобна операция под името Project Panama — купува книги, реже подвързиите и ги дигитализира. През 2025 г. американски съд прие, че точно този модел е добросъвестна употреба (fair use), защото оригиналът се унищожава, а не се размножава и препродава. Отделно компанията се съгласи на спогодба от 1,5 млрд. долара за книги, взети от пиратски библиотеки.
Иронията е трудна за пропускане: Amazon започва през 1994 г. като онлайн книжарница, а три десетилетия по-късно превръща книгите в суровина. Както отбелязва и Simon Willison, пратката е стигнала до „AI training facility“ — определение, което допреди няколко години нямаше да значи нищо.
Какво остава след това
Юридически всичко изглежда изрядно. Проблемът е друг и е свързан с опазването на културното наследство: част от заглавията, които минават през ножа, съществуват в няколко екземпляра. След сканирането текстът остава заключен в корпоративен набор от данни, до който няма достъп нито библиотека, нито читател.
В този смисъл историята е роднина на друга наша тема — как оптичните дискове се разпадат много преди обещаните десетилетия. Дигитализацията сама по себе си не е архивиране, ако копието не е достъпно за никого.
Тенденцията е ясна: съдържанието, създадено от хора, се превръща в основния дефицитен ресурс на индустрията — от книгите на едро до публикациите в Reddit, преработени в AI видеа и подкасти. Разликата е, че в първия случай оригиналът не оцелява.
Подробен преглед на случая направи и Tom’s Hardware.
Харесва ви? Отбележете ни и ще ни виждате по-нагоре в Google.
Предпочитан източник в Google