Август 2026: най-горещият месец и Ел Ниньо в Галапагос

Август 2026 г. е най-горещият месец, измерван някога на Земята — наравно с юли 2023 г. Това обяви на 10 септември европейската служба Copernicus: средната приземна температура на планетата е била 16,96 °C, или с 0,85 °C над средното за 1991–2020 г. и с 1,65 °C над прединдустриалното ниво. Разликата с юли 2023 г. е в рамките на 0,01 °C, тоест под грешката на измерването. Едновременно с това Ел Ниньо в Тихия океан набира сила и учените в Еквадор вече говорят за най-тежкото изпитание за дивата природа на Галапагос от 1998 г. насам.

Какво точно показват данните

За първи път от ноември 2025 г. месечната глобална температура се връща над прага от 1,5 °C, около който е построено Парижкото споразумение. Прагът се отчита като дългосрочна средна, така че един месец над него не означава, че целта е официално пропусната — но показва колко тясна е останалата граница.

Океанът е още по-показателен. Средната температура на морската повърхност между 60° южна и 60° северна ширина е била 21,07 °C — рекорд за август, при 20,98 °C през 2023 г. Дневният максимум от 21,11 °C, отчетен на 24 и 25 август, надминава абсолютния рекорд от 21,09 °C от март 2024 г.

Европа също чупи рекорди: средно 20,26 °C над сушата през август (+1,10 °C спрямо 1991–2020 г.) и трето най-топло лято в редицата. За Западна Европа лятото е било най-топлото в историята на измерванията, изпреварвайки емблематичната 2003 г. В САЩ NOAA отчита средно 23,54 °C за юни–август — за първи път над пика от годините на Dust Bowl през 1936 г.

Снимка: Copernicus Climate Change Service/ECMWF

Според phys.org Саманта Бърджис от ECMWF описва ситуацията така: климатичната система работи далеч извън обхвата, който бихме очаквали. Андрю Деслър от Texas A&M е по-рязък: време е да спрем да се изненадваме, че затоплящата се планета продължава да се затопля.

Важно уточнение срещу изкушението да се обвини само Ел Ниньо: климатолозите оценяват неговия принос към глобалната температура на една-две десети от градуса. Останалото идва от парниковите газове. Прогнозите за 2027 г. допускат до 1,8 °C над прединдустриалното ниво.

Сателитите, които следят Ел Ниньо

Ел Ниньо се вижда от орбита още преди да се усети на брега. Мисията Sentinel-6/Jason-CS измерва височината на морската повърхност — водата се разширява, когато се затопли, така че всеки сантиметър издигане издава натрупана топлина.

Снимка: NASA/JPL-Caltech

Данните от Sentinel-6 Michael Freilich за март–май 2026 г. показаха топла вълна на Келвин, тръгнала от западния към източния Тихи океан. До средата на май морето край Перу беше с над 15 см над многогодишната норма, а на 11 юни NOAA официално обяви Ел Ниньо. Наследникът Sentinel-6B, изстрелян през ноември 2025 г., започна да доставя данни с ниска латентност от 15 юли 2026 г. и ще поеме напълно мисията до края на годината. Непрекъснатият ред от измервания на морското ниво върви от TOPEX/Poseidon през 1992 г.

„Това Ел Ниньо закъсня — не тръгна преди средата на годината“, обяснява Джош Уилис от NASA, научен ръководител на Sentinel-6B. Очакванията са събитието да достигне силата на тези от 1997 и 2015 г. Един от страничните ефекти вече е видим: ураганната активност се измества от Атлантическия към Тихия океан.

Защо Галапагос е на първа линия

NOAA прогнозира температури на водата около 2,2 °C над нормата — над прага от 2 °C, който класифицира едно Ел Ниньо като „много силно“. За Галапагос това не е абстракция.

Механизмът е прост и жесток. При топла вода изчезват планктонът, водораслите и дребните риби, върху които стъпва цялата хранителна верига, обяснява Уошингтън Тапия от Biodiversa Ecuador пред phys.org. Без тях гладуват галапагоските пингвини, сините бубита, буревестниците, нелетящите корморани, албатросите и морските лъвове. Под удар са и кораловите колонии.

Прогнозата на учените е спад от поне 20% в популациите на гръбначните животни. Историческият прецедент е тежък: през 1998 г. галапагоските пингвини паднаха от около 1300 на 400 екземпляра.

Растенията също не са пощадени. Застрашени са трите останали гори от скалезия и ендемичните кактуси опунция, а обилните валежи, които Ел Ниньо носи на островите, ще дадат преднина на инвазивни видове като къпината. Това е типичният сценарий, при който екосистемата не се връща в предишното си състояние — за него предупреждават изследователите от фондация „Чарлз Дарвин“ Густаво Хименес и Хайнке Йегер.

Какво следва

Двете новини се четат заедно: глобалният фон е рекорден, а Ел Ниньо стъпва върху него и локално довежда системи до ръба. Подобни каскади вече се виждат и в Европа — от рекордното лято до ниските нива на Дунав, които принудиха Румъния да потопи четири шлепа.

Следващите месеци ще покажат дали Ел Ниньо ще стигне прогнозираните 2,2 °C. Еквадорските институции вече подготвят мониторинг на ключовите колонии — но за разлика от 1998 г., този път базовата линия е с цял градус по-топла.