България влезе в топ 5 на Европа по батерии

България е сред петте най-големи пазара в Европа по новоинсталиран капацитет за съхранение на електроенергия в батерии през 2025 г. Данните са от доклада „European Battery Market Outlook 2026–2030” на браншовата организация SolarPower Europe и бяха представени в България тази седмица. Страната е записала 2,7 GWh нови батерии за една година — резултат, който я нарежда до пазари в пъти по-големи от нейния.

Кой колко е инсталирал

Класацията за 2025 г. изглежда така:

Държава	Нов капацитет 2025
Германия	6,6 GWh
Обединеното кралство	5,2 GWh
Италия	5,0 GWh
Украйна	2,9 GWh
България	2,7 GWh

Петте пазара заедно правят 62% от всичко ново, инсталирано в Европа през годината. Важно уточнение: в този доклад „Европа” означава ЕС-27 плюс Обединеното кралство, Швейцария, Украйна и Турция — затова Великобритания и Украйна също са в таблицата.

Общо континентът е добавил 36 GWh през 2025 г. — с 48% повече от 2024 г. и дванадесета поредна година на растеж. С тях сумарният работещ капацитет в Европа премина 100 GWh за първи път, а вложените пари за годината са около 17 млрд. евро.

Големите батерии изместиха домашните

Най-съществената промяна в доклада не е класацията, а структурата на пазара. За първи път проектите от мрежов мащаб надминаха половината от новия капацитет: 19 GWh срещу 9,7 GWh година по-рано, тоест почти удвояване. Домашните системи остават на 12,3 GWh, а сегментът за бизнеса и индустрията — на 4,7 GWh.

До вчера европейският пазар на батерии беше движен главно от германските мазета и тавани. Сега тежестта се измества към стотиците мегаватчаса, закачени директно за преносната мрежа — а точно там България има какво да покаже.

Какво стои зад българските 2,7 GWh

Ръстът у нас е най-бързият в Европа и не е случаен: почти всичко е финансирано с европейски пари по Плана за възстановяване и устойчивост, основно по схемите RESTORE.

Най-видимият пример е системата на ContourGlobal в комплекса на ТЕЦ „Марица изток 3” край Стара Загора. Съоръжението е с присъединена мощност 202 MW и капацитет 500 MWh, разположено е на 25 000 кв. м и се състои от 110 батерийни модула на BYD и 28 комбинирани блока с инвертор и трансформатор. От инвестиционното решение до търговската експлоатация са минали девет месеца, а официалното пускане беше на 8 януари 2026 г. Батерията вече търгува на пазарите „ден напред” и „в рамките на деня”. Компанията строи втори блок от 202 MW на същата площадка.

За сравнение, най-голямата германска система за съхранение — тази на Münch Energie — също е 500 MWh и предстои да бъде разширена до 800 MWh. Тоест по единичен проект вече сме на едно ниво с най-развития пазар в Европа.

Причината зад този тласък е проста и се повтаря в цяла Източна Европа: фотоволтаиците се строят по-бързо, отколкото мрежата може да ги поеме. Без съхранение обедното производство се орязва, а вечерният пик пак се покрива с въглища и газ. Затова и батериите се превърнаха в задължителния втори етаж на всяка соларна инвестиция — тенденция, която се вижда и в решението на Tesla да прекрати соларните керемиди и да се съсредоточи върху друг тип продукти.

Накъде оттук

Прогнозата на SolarPower Europe за 2026 г. е за над 50 GWh нови батерии в Европа, или още около 44% ръст. При средния сценарий към 2030 г. годишните инсталации стигат близо 140 GWh, а общият европейски парк надхвърля 580 GWh. Разликата между песимистичния и оптимистичния сценарий обаче е огромна — от 99 до 179 GWh годишно — и зависи почти изцяло от регулациите: такси за достъп до мрежата, правила за пазарите за баланс и скорост на присъединяване.

Технологията също не стои на едно място. Литиево-йонните клетки поевтиняват, но в лабораториите вече се тестват алтернативи като цинк-йодните батерии с над 60 000 цикъла, които биха свалили допълнително цената за съхранен киловатчас.

Заключение

2,7 GWh за година е сериозен резултат за пазар с размерите на българския и заслужава признание. Пето място обаче е моментна снимка, а не устойчива позиция: голяма част от капацитета е построена с грант, а не с бизнес модел. Истинският тест ще бъде дали следващата вълна батерии ще се изгради и след като европейските пари свършат — и дали мрежата ще успее да ги присъедини достатъчно бързо.