84% от загубения полярен лед идва от бързите ледници

Гренландия и Антарктида са изгубили 11 309 ± 565 милиарда тона лед между 1979 и 2023 г. и с това са вдигнали средното морско ниво с 3,14 сантиметра. Основната причина обаче не е топенето на повърхността, а ускоряването на самите ледници: 84% от загубения лед е изтекъл в океана през по-бързо течащи ледникови езици, а само 16% са се стопили на място. Изследването на международния екип IMBIE излезе на 16 септември 2026 г. в Scientific Data на Nature и е най-дългият непрекъснат запис за състоянието на двата ледени щита досега.

Какво точно е направено

IMBIE (Ice Sheet Mass Balance Inter-comparison Exercise) е съвместна инициатива на ESA и NASA, в която участват около 100 полярни учени. Този път екипът е обединил 42 независими спътникови оценки, базирани на данни от 27 мисии — от ранния архив на Landsat през 70-те до CryoSat-2 и Sentinel днес.

Трите основни метода се допълват: алтиметрията мери промяната във височината на леда, гравиметрията (мисиите GRACE) — промяната в масата, а методът на входа и изхода сравнява колко сняг пада с това колко лед изтича към морето. Смисълът на IMBIE е именно тези различни подходи да бъдат приведени към обща рамка, за да се види къде си противоречат и къде се потвърждават.

Записът за Гренландия започва през 1972 г., а за Антарктида — през 1979 г. Водещ автор е д-р Инес Отосака от университета Нортъмбрия в Нюкасъл.

Числата

Разбивката по континенти е следната:

• Гренландия: 1,81 см принос към морското ниво. Годишните загуби растат от около 60 милиарда тона през 80-те до 264 милиарда тона през 2010-те.
• Антарктида: 1,33 см принос. От около 48 милиарда тона годишно през 80-те до 202 милиарда тона през 2010-те.

Тоест за четири десетилетия темпото се е учетворило и при двата щита. През 70-те Гренландия е била практически в равновесие — падналият сняг е компенсирал изтеклия лед. Днес ледените щитове дават около една четвърт от цялото покачване на морското ниво.

Защо „динамичната“ загуба е важна

Разликата между двата механизма не е академична. Повърхностното топене зависи пряко от температурата на въздуха и реагира бързо на хладно лято. Динамичната загуба е друго: когато по-топла океанска вода подяжда плаващите шелфове отдолу, те губят способността си да задържат леда зад тях и ледниците зад шелфа се ускоряват. Този процес има инерция и продължава, дори когато атмосферата временно се охлади.

Точно затова съотношението 84 към 16 е основното послание на изследването. То означава, че голяма част от загубите се движат от океана, а не от времето над леда.

„Три сантиметра покачване може да звучи малко, но това поставя още шест до девет милиона души под риск от крайбрежни наводнения и ерозия“, обяснява проф. Андрю Шепърд от Нортъмбрия в съобщението на phys.org.

Временното забавяне

Данните за периода 2020–2023 г. показват забавяне на общите загуби и си струва да се четат внимателно. В Източна Антарктида рекордни снеговалежи са добавили достатъчно маса, за да компенсират част от загубите другаде на континента. В Гренландия поредица от сравнително меки лета е намалила почти наполовина повърхностното топене.

Нито едното не е обръщане на тенденцията — това са колебания от няколко години върху крива, която върви стабилно нагоре от 90-те насам. Подобни краткосрочни отклонения често се използват извън контекст, а дългият запис на IMBIE е добър коректив срещу това. Същата логика важи и за скритите обратни връзки в климатичната система, които действат на десетилетия, а не на сезони.

Кой ще следи оттук нататък

Непрекъснатостта на записа зависи изцяло от спътниците. Ден преди публикуването на изследването, на 15 септември в 03:21 UTC, ракетата Vega-C изведе от космодрума Куру две нови мисии — FLEX и Copernicus Sentinel-3C. Sentinel-3C следи океани, суша, лед и атмосфера и ще подава данни за температури, състояние на морския лед и водни нива в почти реално време, тоест ще влее нов материал точно в този тип анализи. FLEX е първият спътник, създаден да мери фотосинтезата от орбита — друга тема, но от същата програма.

Полетът VV30 беше и първото двойно изстрелване за Vega-C: Sentinel-3C се отдели пръв, а FLEX — около час по-късно, след отварянето на адаптера Vespa.

„Спътниците ни дават годишни доказателства в мащаба на цял континент за това какво се случва сега, и точно това ни трябва, за да проверяваме моделите“, казва д-р Тайлър Сътърли от Вашингтонския университет.

Снимка: ESA–S. Corvaja

Заключение

Стойността на тази работа не е в едно ефектно число, а в дължината на реда. Половин век еднородни измервания позволяват да се раздели шумът от тенденцията и да се види кой механизъм всъщност движи загубите. Отговорът — ускорените ледници, не повърхностното топене — има пряко значение за прогнозите: моделите, които описват добре топенето, но по-слабо динамиката на леда, вероятно подценяват бъдещото покачване.

За България, която няма океанско крайбрежие, ефектът е косвен, но не нулев — Черно море също следва глобалната крива. А годините с рекордни температури, като най-горещия август в записите, напомнят, че става дума за една и съща система.