Greensand: първото подморско хранилище за CO₂ в ЕС

На 18 септември в пристанището на датския град Есбьерг датският крал Фредерик X пусна в търговска експлоатация Greensand — първото съоръжение в Европейския съюз, което улавя, превозва и трайно съхранява въглероден диоксид под морското дъно в пълен промишлен мащаб. Проектът се води от INEOS Energy заедно с Harbour Energy и датската държавна компания Nordsøfonden, а Изпълнителната агенция CINEA на Европейската комисия потвърди, че зад него стоят 41 млн. евро безвъзмездна помощ от Иновационния фонд на ЕС.

Какъв е пътят на един тон CO₂

Веригата започва при датски заводи за биометан, където въглеродният диоксид се улавя още при производството и се втечнява. Оттам цистерни го карат до специализиран CO₂ терминал на пристанището в Есбьерг, където се съхранява временно в сферични резервоари.

Снимка: INEOS

Следва морският участък. Товарът се качва на Carbon Destroyer 1 — първия кораб в ЕС, построен специално за превоз на въглероден диоксид, пуснат на вода през май 2025 г. — и пътува около 250 километра навътре в Северно море. Там CO₂ се инжектира в изчерпаното нефтено находище Nini West на приблизително 1800 метра под морското дъно, в пластове, които са задържали въглеводороди милиони години.

Числата

В първата търговска фаза Greensand може да поема до 400 000 тона CO₂ годишно. По изчисленията на CINEA това означава около 2,4 милиона тона за осем години експлоатация. INEOS планира да мащабира капацитета до 4–8 милиона тона годишно, когато се включат и промишлени източници от други европейски държави — цименти, стоманодобив, химия.

Инвестицията по цялата верига беше оценена на над 150 млн. щатски долара (грубо 130 млн. евро) при окончателното инвестиционно решение в края на 2024 г. Техническата основа е пилотният проект от март 2023 г., когато Greensand извърши първото в света трансгранично морско съхранение на CO₂ — тогава газът дойде с кораб от Белгия.

Защо точно този проект е „първият”

Тук определението има значение. За „пълен мащаб” в сектора се приема съоръжение, което инжектира над 100 000 тона CO₂ годишно. Норвежкият проект Northern Lights започна да съхранява въглероден диоксид още през август 2025 г., но Норвегия не е член на ЕС. Greensand е първият обект в рамките на Съюза, който покрива прага и работи по търговски договори, а не в изпитателен режим — това отбелязва и Mining Weekly.

Снимка: CINEA / Европейска комисия, фотограф Lasse Lagoni

Контекстът е регулаторен. Законът за промишленост с нулеви нетни емисии задължава ЕС да осигури 50 милиона тона годишен капацитет за инжектиране на CO₂ до 2030 г., а прогнозите за 2040 г. говорят за нужда от порядъка на 250 милиона тона. Greensand в сегашния си вид покрива под процент от целта за 2030 г. — важното е, че веригата вече съществува и е измерима.

Какво казват участниците

Основателят на INEOS сър Джим Ратклиф беше пряк: „Европа няма да постигне нулеви нетни емисии, като затваря фабрики и изнася работните си места. Нужни са решения, които позволяват промишлеността да остане конкурентоспособна, докато намалява емисиите.” Европейският комисар по енергетиката и жилищната политика Дан Йоргенсен нарече събитието „нов фронт в екзистенциалната битка с климатичните промени” и подчерта, че улавянето на въглерод вече е „практическа реалност”, а не обещание.

Директорът на CINEA Палома Аба Гароте добави, че това е „осезаема стъпка към климатична неутралност” — формулировка, която добре описва и мащаба: осезаема, но малка.

Какво остава открито

Критиките към улавянето и съхранението на въглерод не изчезват с една церемония. Технологията е енергоемка, скъпа на тон в сравнение с прякото намаляване на емисиите и работи само там, където източникът е концентриран — заводски комин, а не автомобилна ауспухова тръба. Затова CCS се разглежда като допълнение към електрификацията на транспорта и индустрията, а не като заместител; същата логика стои и зад ходове като безжичното зареждане на Porsche за Cayenne Electric.

Има и втори въпрос: източникът. Сегашният CO₂ идва от биометанови централи, тоест е биогенен — улавянето му технически означава отрицателни емисии. Когато веригата се разшири към цимент и стомана, сметката ще изглежда различно и ефектът ще зависи изцяло от това колко евтино може да се улавя на място.

Заключение

Greensand не решава климатичния проблем на Европа и никой от участниците не твърди подобно нещо. Но за първи път в ЕС един тон въглероден диоксид може да измине целия път от завода до пласт на 1800 метра под Северно море по търговски договор, с кораб, терминал и разрешително. Следващите две години ще покажат дали моделът се мащабира — и дали пътят от 400 000 до 4 милиона тона е инженерен въпрос, или икономически.

Повече по темата можете да намерите в официалната страница на проекта, в съобщението на INEOS, както и в публикацията на Kaldata на български.