Curiosity откри поле от пчелни текстури на Марс

NASA публикува на 29 юли 2026 г. панорамна снимка, на която марсоходът Curiosity вижда цяла равнина, покрита с шестоъгълни и петоъгълни фигури — терен, който изглежда като горната част на гигантска пчелна пита. Кадрите са заснети с камерата Mastcam на 19 и 20 юни 2026 г. (солове 4930 и 4931 от мисията) в долина, наречена Валие Гранде, по долните склонове на планината Шарп в кратера Гейл. Всеки полигон е широк едва 4 до 8 сантиметра, но структурите се простират във всички посоки докъдето стига погледът на апарата.

Какво точно се вижда

Панорамата от 360 градуса обхваща и малък хълм с име „Мирафлорес” — висок около 6 метра и покрит отгоре с дебела шапка от пясък. Полигоналните пукнатини не спират в подножието му, а обгръщат склоновете му. Именно тази непрекъснатост прави сцената необичайна: не става дума за изолирано петно, а за поле, което покрива целия видим терен.

„Видели сме много впечатляващи пейзажи през очите на Curiosity, но това море от полигони ни спря дъха”, коментира в съобщението на NASA Ашуин Васавада, научен ръководител на мисията от Лабораторията за реактивно движение (JPL).

Защо това е важно, но не е доказателство за живот

Полигоналните пукнатини на Земята се свързват най-често с изсъхване на кал: водата се изпарява, утайката се свива и се напуква на характерни клетки. Ако същият механизъм е действал и тук, текстурите са пряк отпечатък от цикъл на намокряне и изсушаване — точно средата, в която химията, водеща към органични молекули, работи най-добре.

Тук обаче е моментът за уговорките, които самата агенция прави. В описанието към кадъра научният портал на NASA изброява поне четири възможни обяснения: изсъхване на повърхността (както при калните пукнатини), температурни цикли между топло и студено, уплътняване след затрупване с по-млади наслаги, или свиване на утайката поради загуба на вода и минерални промени. Три от четирите включват вода в някаква форма, но нито едно от тях засега не е потвърдено — и разликата между тях е разликата между древно езеро и просто замръзвал и размразявал се грунт.

С какво се занимава екипът сега

Работата по терена продължава. В блога на мисията за солове 4934-4940 Уилям Фаранд от Space Science Institute описва как роверът е насочил ChemCam, MAHLI и APXS към конкретни цели наоколо — мезата „Кордилера” и тъмния камък „Кортадера”.

Отделна загадка са разпръснатите тъмни камъчета. Има три работни хипотези: материал, паднал от по-високите пластове; изхвърлени отломки от удар извън кратера Гейл; или метеорити. В подкрепа на последното: предишни анализи са открили никел в част от тъмните скали — обичаен за метеоритите и рядък в марсианската геология.

Снимка: NASA/JPL-Caltech/MSSS

Къде се вписва в маршрута

Валие Гранде е следващата спирка след така наречената boxwork зона — мрежа от минерални „ребра”, която екипът изследва в няколко фази до пролетта на 2026 г. Curiosity се изкачва по планината Шарп (около 5 км височина) от 2014 г., като всеки нов пласт съответства на по-късен етап от историята на кратера. Логиката е проста: колкото по-нагоре, толкова по-млади са скалите и толкова по-ясно се вижда кога и как Марс е изсъхнал.

Апаратът кацна на 5 август 2012 г. и след броени дни навършва 14 години работа — при първоначално планирани две. През това време е намерил органични молекули, серни кристали и метеорити.

Заключение

Полето от полигони е зрелищна находка, но засега е точно това — находка, не извод. Стойността ѝ ще се появи, когато спектрометрите кажат от какво са направени ръбовете на клетките. Ако там има соли или минерали, които се образуват само при изпаряване на вода, картината става много по-конкретна.

Междувременно си струва да разгледате панорамата в пълна резолюция — това е от кадрите, които приличат на аерофотоснимка на земен солен басейн, а не на чужда планета. Ако ви е интересно как разчитането на геометрични шарки води до открития и тук, на Земята, вижте какво разкри лидарното картографиране в Амазония. А за приноса на българската техника в космоса — камерите, заснели „Артемида 2”.