ЕС разширява IRIS² до 348 спътника, старт през 2029 г.

Европейската комисия и консорциумът SpaceRISE обявиха на 7 август 2026 г., че са приключили преговорите по изпълнението на IRIS² — европейската защитена спътникова система, представяна като отговор на Starlink. Съобщението на Генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космос“ фиксира три неща: съзвездието расте до 348 спътника, бюджетът се качва над 15,6 млрд. евро, а първите изстрелвания остават планирани за 2029 г.

Какво точно се променя

Договорът за концесия беше подписан на 16 декември 2024 г. Тогава конфигурацията предвиждаше 18 спътника в средна околоземна орбита (MEO) и 264 в ниска орбита на около 1200 км, плюс малък слой в много ниска орбита.

Новата конфигурация добавя 66 допълнителни спътника в ниската орбита — 330 общо там, при непроменени 18 в MEO. Европейската космическа агенция уточнява, че добавката е почти изцяло заради изисквания за сигурност: капацитетът за правителствени защитени комуникации се увеличава с 60% в рамките на ЕС и с 54% в световен мащаб.

Снимка: ESA

Преговорите по тези промени вървяха от януари 2026 г. и приключиха на 6 август. ESA отговаря за техническата страна — разработка, квалификация и валидация в орбита на съзвездието.

Сметката: от 6 на 15,6 млрд. евро

Ценовата линия е най-неудобната част от новината. Първоначалното предложение говореше за около 6 млрд. евро. През декември 2024 г. цифрата стана 10,6 млрд. Сега, според SpaceNews, общата инвестиция надхвърля 15,6 млрд. евро (около 18 млрд. долара) — ръст от близо 47% спрямо 2024 г.

Разпределението също се измества. Консорциумът SpaceRISE поема около 4 млрд. евро, а публичната част — Европейската комисия и ESA — покрива останалите 11,6 млрд. Основната част от европейските пари ще дойдат от следващата многогодишна финансова рамка за периода 2028–2034 г., което на практика прехвърля тежестта в следващия бюджетен цикъл.

Отделно държавите членки правят собствени ангажименти: Испания между 1,6 и 2 млрд. евро, Полша 656 млн., Унгария 500 млн. Испанската Hispasat, част от Indra Group, поема наземния сегмент с бюджет от около 1,6 млрд. евро — антенна инфраструктура, системи за управление и наземна свързаност за всички орбитални слоеве. SpaceRISE се води от SES, а третият основен участник е Eutelsat.

Мащабът спрямо Starlink

Тук сравнението със Starlink трябва да се прави внимателно. GSMArena отбелязва, че SpaceX вече оперира над 10 000 активни спътника — тоест IRIS² с 348 апарата е с около 30 пъти по-малко.

Разликата обаче е в предназначението. IRIS² не е замислен като масова интернет услуга за домакинства. Приоритетът са правителствени и отбранителни комуникации, гранично наблюдение, реагиране при бедствия и хуманитарни операции за страните от ЕС плюс Норвегия и Исландия. Достъп за бизнеса и за потребители в слабо покрити райони е предвиден, но като втори етап.

Комбинацията MEO + LEO също не е случайна: средната орбита дава по-широко покритие с по-малко апарати, а ниската — по-ниска латентност. За чисто потребителски широколентов достъп такава хибридна архитектура е по-скъпа от чист LEO слой, но за защитени връзки с гарантирана наличност има смисъл.

Защо 2029 г. е късно, но не безнадеждно

Първите изстрелвания са планирани за 2029 г., а услугите трябва да тръгнат постепенно още същата година. До пълна оперативна готовност се говори за 2031 г. Конкуренцията няма да чака — Starlink вече разширява офертата си и към мобилните оператори, а Amazon разгръща своята мрежа.

Плътността в ниската орбита пък поставя друг въпрос. Разширяването на IRIS² с още 66 апарата идва в момент, в който анализите за космическия боклук показват, че част от планираните мегасъзвездия водят до неконтролируем растеж на отломките. 348 спътника са малка добавка към общата картина, но всяко ново съзвездие тежи в сметката.

За региона проектът има и практическо измерение: наземна и обслужваща инфраструктура ще се строи в различни държави членки, а в България вече има подписан меморандум за космически център в Доброславци.

Заключение

IRIS² вече не е презентация — има подписано споразумение, разпределени роли и график. Цената обаче почти се утрои спрямо първоначалната идея, а срокът остава 2029 г., когато конкурентните мрежи ще са с години напред. Реалният тест няма да е дали Европа ще настигне Starlink по брой спътници — няма да го направи и не се опитва. Тестът е дали 348 апарата ще осигурят връзка, която работи, когато другите варианти са недостъпни или зависят от чужд оператор.