Космически център край София в бившето летище Доброславци

България получи първия си национален проект за космически център. На 5 август Министерският съвет одобри меморандум за разбирателство със „СТАРБЕЙС ЮРЪП“ ЕООД, а на 6 август документът беше подписан на място — на бившето военно летище Доброславци край София. Проектът се казва „Високотехнологичен индустриален парк и космически и отбранителен развоен център – Доброславци“ и ще се изпълнява чрез публично-частно партньорство.

На подписването присъстваха премиерът Румен Радев, вицепремиерите Александър Пулев и Атанас Пеканов, кметът на Нови Искър Владислав Владимиров и Райчо Райчев — основателят на българския производител на сателити EnduroSat и собственик на Starbase Europe.

Какво точно е подписано (и какво не е)

Тук е важно да се чете внимателно. Съобщението на правителството и решението на кабинета изрично уточняват, че меморандумът има необвързващ характер. Той определя само рамката на бъдещото сътрудничество между държавата и инвеститора. Конкретните права, задължения, финансирането и евентуалното предоставяне на държавни активи ще се уреждат с отделни договори по-нататък.

Самата Starbase Europe е ново дружество: регистрирано е на 27 август 2025 г. под името „Спейс център“, преименувано на 21 юли 2026 г., с записан капитал 25 000 евро. Тоест към момента имаме политическа воля и площадка, но не и подписан инвестиционен ангажимент с числа.

Икономическата зона в Доброславци е решение от 2023 г. През лятото на 2024 г. в държавното дружество, което я управлява, са вложени над 10,8 млн. евро.

Снимка: Министерски съвет на Република България

290 хектара и писта, която ще лети отново

Площадката е около 290 хектара — бивша авиобаза, която не работи от 25 години. Първата фаза ще отнеме приблизително три години, обясни Райчо Райчев пред DBR. Тя включва три неща:

• възстановяване на летателната годност на пистата;
• обособяване на голяма зелена зона;
• изграждане на първата част от индустриалния парк.

Пистата няма да изчезне — ще бъде ремонтирана и удължена, а НСО ще продължи да я ползва за тренировки. Освен производствената част се предвижда и национален център за наблюдение, координация и управление по данни от Космоса, както и научноизследователски и образователен кампус. Идеята за него е да събере на едно място магистърските програми по „Космическо инженерство и технологии“, създадени преди две години от Софийския университет, Военноморското училище и Военновъздушното училище.

„Успехът няма да се измерва единствено с размера на инвестициите и броя работни места“, заяви Радев, а с това дали България ще задържи подготвените си специалисти.

Сателити с размерите на Boeing 737

Причината за толкова голяма площадка е в това какво се планира да се сглобява там. EnduroSat вече премина 100 изведени в орбита сателита — рубеж, достигнат на 7 юли 2026 г. с десет апарата на борда на Transporter-17 на SpaceX. Но новото поколение е от съвсем друг мащаб.

Платформата FRAME Max на компанията има собствена маса 500 кг в базова конфигурация и носи полезен товар между 500 и 3000 кг, като общата маса стига до 5 тона. Пиковата входна мощност е над 9 kW, скоростта на предаване на данни — 4 Gbps, а проектният живот — 7 години. При разпънати слънчеви панели такъв апарат е дълъг колкото Boeing 737. Такива машини не се сглобяват в цех под наем.

Защо това има значение отвъд строежа

България е асоциирана към Европейската космическа агенция като European Cooperating State, а не като пълноправен член. Досегашното участие е през отделни проекти — според публични данни над 53 на брой с обща стойност над 10 млн. евро.

Точно в тази посока е и една възможност, отворена ден преди подписването. На 5 август ESA покани европейски изследователи и компании да пуснат свой софтуер на борда на мисията Hera — на около 150 милиона километра от Земята. След научната си програма при астероидите Дидим и Диморфос апаратът ще се превърне в „летяща софтуерна лаборатория“.

Снимка: ESA

Бордовият компютър използва европейски двуядрен процесор LEON3: едното ядро управлява самия апарат, другото предоставя защитена „пясъчна кутия“ за гостуващия код. Всеки експеримент ще работи по два-три часа и ще бъде спиран веднага при проблем. Идеите се подават през платформата OSIP, изборът е през октомври 2026 г., готовият софтуер трябва да е предаден до 31 май 2027 г., а изпълнението е в едномесечен прозорец през август 2027 г.

Именно за такива кандидатури е нужна институционална база — и тя досега липсваше. Ако темата ви е интересна, вижте и как NASA ще лови опасни астероиди с телескопа Roman, както и защо SpaceX вече печели повече от изчисления, отколкото от ракети.

Заключение

Доброславци е сериозна заявка: голяма площадка, работеща компания зад нея и ясна индустриална логика. Но подписаното на 6 август е рамка, не договор — без финансови ангажименти и без график отвъд общото „три години за първа фаза“. Следващата истинска новина ще бъде първият обвързващ договор и конкретните суми в него. Дотогава е разумно да следите проекта със сдържан оптимизъм.