Затоплянето се ускори: 0,35 °C на десетилетие

Двама изследователи — статистикът Грант Фостър и климатологът Стефан Рамсторф от Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата (PIK) — измериха нещо, което досега климатолозите подозираха, но не можеха да докажат със статистика: темпът на глобалното затопляне рязко се е ускорил. След около 2015 г. планетата се нагрява с приблизително 0,35 °C на десетилетие срещу малко под 0,2 °C средно за периода 1970–2015 г. Работата излезе в Geophysical Research Letters, а в началото на август отново попадна във фокуса на научните медии.

Почти двойно по-бързо от предишните четири десетилетия

Числото 0,35 е закръглено — според набора данни резултатът варира между около 0,34 и 0,42 °C на десетилетие. Важното е друго: това е най-високият темп за което и да е десетилетие, откакто съществуват инструментални измервания, тоест от 1880 г. насам.

Според прессъобщението на PIK ускорението е статистически значимо с увереност над 98 процента, като резултатът се потвърждава и в петте анализирани глобални температурни редици — на NASA, NOAA, Met Office (HadCRUT), Berkeley Earth и ERA5 на Copernicus.

„Основният резултат на тази статия не е колко бързо се затопляме, а че затоплянето вече се случва по-бързо отпреди“, обяснява Фостър пред Carbon Brief.

Как се отделя сигналът от шума

Глобалната температура скача нагоре-надолу по причини, които нямат нищо общо с парниковите газове: Ел Ниньо и Ла Ниня, вулканични изригвания, 11-годишният слънчев цикъл. Точно те досега правеха невъзможно да се докаже ускорение — всяка гореща година можеше да се обясни с Ел Ниньо.

Фостър и Рамсторф изваждат тези три известни влияния от редиците и работят с „изчистения“ остатък. После прилагат два независими подхода — квадратичен тренд и линеен модел на парчета, който сам търси къде се пречупва кривата. И двата сочат едно и също: пречупването е около 2013–2014 г.

Снимка: NASA’s Scientific Visualization Studio

Защо това има значение за 1,5 °C

Прагът от 1,5 °C на Парижкото споразумение се смяташе за проблем на 30-те години. При новия темп сметката се променя.

„Ако темпът на затопляне от последните 10 години се запази, това би довело до трайно надхвърляне на границата от 1,5 °C преди 2030 г.“, казва Рамсторф. Авторите поставят прехода някъде между 2026 и 2029 г. — става дума за дългосрочното средно ниво, а не за отделна рекордна година.

За контекст: според четвъртото издание на доклада Indicators of Global Climate Change, публикувано на 10 юни 2026 г. в Earth System Science Data от над 70 учени под ръководството на Университета в Лийдс, антропогенното затопляне през 2025 г. е достигнало 1,37 °C, а останалият въглероден бюджет за 1,5 °C е около 130 гигатона CO₂ от началото на 2026 г. При сегашните нива на емисии на CO₂ това са около три години — при рекордни годишни емисии от 56,8 гигатона CO₂ еквивалент.

Не всички са съгласни с думата „ускорение“

Тук си струва да сме точни, защото темата бързо се политизира в двете посоки. Част от климатолозите оспорват не данните, а тълкуването им.

• Проф. Майкъл Ман смята, че наблюдаваният скок се обяснява с Ел Ниньо и с намаляването на аерозолното замърсяване, без да е нужно да се говори за смяна на режима.
• Д-р Зеке Хаусфадър е скептичен към конкретните числа и също посочва рязкото свиване на серните емисии — включително от корабоплаването след 2020 г. — като вероятен двигател.
• Проф. Пиърс Форстър предпочита формулировката „безпрецедентни темпове на затопляне“ пред „ускорение“.
• Д-р Клоди Больо, която иначе хвали съгласуваността между наборите данни, предупреждава, че ускорението може да се окаже временно.

Общото между критиките: десет години са кратък период за климатична статистика. Общото между всички страни: температурата се качва по-бързо, отколкото се качваше преди.

Къде отива топлината

Механизмът зад числата е енергийният дисбаланс на Земята — разликата между слънчевата енергия, която влиза, и тази, която планетата излъчва обратно в космоса. Според анализ на Форстър и Деби Роузън от 11 юни 2026 г. този дисбаланс се е удвоил през последните десетилетия и е на рекордни нива.

Около 90% от излишната топлина отива в океана. Оттам идват и вторичните ефекти: морското равнище е с 23 сантиметра по-високо от 1901 г., а темпът на покачване е нараснал от 1,7 mm годишно (1901–2018) до над 3,6 mm за периода 2006–2025 г. Морските горещи вълни са около три пъти по-чести от началото на 90-те.

За сравнение, NASA отчита, че 2025 г. е била с 1,19 °C над средното за 1951–1980 г., а десетте най-топли години в архива са последните десет.

Какво следва

Изследването нарочно не търси причината — то доказва само, че кривата се е пречупила. Обяснението кой каква част от ускорението носи (по-малко аерозоли, повече метан, промени в облачността) е следващата задача и вече е предмет на няколко конкурентни хипотези.

За читателя обаче практическият извод е един: прогнозите, които подреждаха климатичните крайни срокове след 2035 г., вероятно ще трябва да се преместят напред. Това важи и за инфраструктурните залози в енергетиката — включително дългите проекти като термоядрения реактор ITER, чиито първи резултати се очакват през следващото десетилетие.