Hayabusa2 с първо лазерно измерване до астероид

Японската космическа агенция JAXA съобщи, че сондата Hayabusa2 е извършила първото в историята лазерно измерване на разстояние до астероид по време на прелитане с висока скорост. Експериментът е станал на 5 юли 2026 г. в 18:29 ч. японско време (12:29 ч. българско), когато апаратът е минал покрай околоземния астероид (98943) Torifune със относителна скорост около 5 км/с. Двете успешни измервания са направени от приблизително 20 и 15 километра.

Два изстрела в прозорец под две секунди

Точните моменти са 18:29:56,5 и 18:29:57,5 ч. японско време — тоест 4 и 3 секунди преди най-близкото доближаване. Разликата между двата импулса е точно една секунда, защото лазерът стреля с честота 1 Hz.

Тук е и цялата трудност. Астероидът е бил в зрителното поле на инструмента по-малко от две секунди. При скорост от 5 километра в секунда сондата не може да се прицели повторно, нито да коригира — има точно толкова опита, колкото импулса се съберат в този прозорец. Част от изстрелите изобщо не са уцелили тялото и са отишли в празното пространство; върнати сигнали са регистрирани само от два.

Снимка: JAXA

Най-близката точка на прелитането е била на 744 метра от центъра на астероида — забележително близо, като се има предвид, че планът предвиждаше разстояние между 1 и 10 километра.

Какво прави LIDAR-ът на борда

Инструментът е лазерният далекомер LIDAR на Hayabusa2 — импулсен YAG лазер с дължина на вълната 1,064 микрометра и работен обхват от 30 метра до 25 километра. Той е наследник на лазерния висотомер, който JAXA използва на лунния апарат Kaguya, а по време на основната мисия при астероида Рюгу измерваше височината на сондата при спускането и вземането на проби.

Измерването от 20 километра е практически на горната граница на конструктивните възможности на уреда. От такова разстояние лазерното петно върху повърхността е с диаметър около 30 метра, а от 15 километра — около 23 метра.

Защо едно разстояние има значение

На пръв поглед „измерихме разстояние“ звучи скромно. Ползата обаче е конкретна: снимките от навигационната камера ONC-T показват форма, но не и мащаб. Без независимо измерено разстояние размерът на тялото на кадъра е оценка, зависима от предположения за орбитата.

„Лазерната далекометрия дава възможност да се добави мащаб към снимките и размерът на небесното тяло да се определи точно“, обяснява JAXA в съобщението си.

Освен това данните се комбинират с радиопроследяването на самата сонда от Земята. Резултатът е по-точно определяне на траекторията на апарата и на движението на астероида — нещо, което има пряко отношение и към изчисленията за планетарна защита. Екипът все още анализира къде точно върху повърхността са попаднали двата импулса.

Снимка: JAXA

Torifune: половин километър камък с двойна форма

Torifune, доскоро познат само като 2001 CC21, е околоземен астероид със среден диаметър около 0,5 километра. Наземни наблюдения от 2022–2024 г., публикувани през 2025 г. в The Planetary Science Journal, дадоха еквивалентен елипсоид с полуоси 0,42 × 0,16 × 0,17 км и период на въртене 5,0215 часа. Снимките от ONC-T потвърдиха удължена, двулобеста форма.

При прелитането са работили още три инструмента: термалната камера TIR, близкоинфрачервеният спектрометър NIRS3 и самата ONC-T. Torifune е първата цел от разширената мисия на Hayabusa2, започнала след връщането на капсулата с проби от Рюгу през декември 2020 г.

Следващата спирка е много по-трудна

Истинската проверка идва през юли 2031 г., когато сондата трябва да се срещне с 1998 KY26 — и този път не да прелети, а да остане до него. Изследване в Nature Communications от 2025 г. преизчисли параметрите на обекта: диаметър около 11 метра и период на въртене 5,3516 минути, тоест два пъти по-бърз от предишните оценки и близо три пъти по-малък от смятаните доскоро около 30 метра.

Обект с размер на къща, който се върти веднъж на пет минути, е съвсем различна навигационна задача. Именно затова тестът при Torifune има стойност отвъд самия рекорд — той показа, че лазерът работи и в екстремна геометрия.

Заключение

Hayabusa2 добави още едно „първо“ към списъка си, и то в условия, които оставят място за един-единствен опит. Резултатът е скромен на брой точки — две — но потвърждава, че уред, проектиран за бавно спускане над Рюгу, може да върши работа и при 18 000 км/ч. Японската програма поддържа впечатляващ ритъм в дълбокия космос, докато другаде мисиите се разместват — както се случи с европейската EnVision към Венера — а амбициите на страната стигат чак до завод за чипове на Луната.