Отломки от китайски ракети в Индонезия и Минесота

Две находки от две седмици показват едно и също: горните степени на китайската ракета Zhuque-2E не винаги падат там, където трябва. В понеделник, 19 октомври, работници в палмова плантация край Сампит в Централен Калимантан (Индонезия) намериха смачкана алуминиева плоскост с дължина около 9 метра, а на 14 октомври фермер в Стивънс Каунти, Минесота, извади от царевицата си опърлен метален фрагмент с диаметър близо 3,35 метра. И в двата случая няма пострадали.

Индонезия: 9-метрова плоскост на 3 км от жилищата

Индонезийските власти разследват случая след сигнал от работниците на PT Agro Bukit. Първият фрагмент е на около 3 километра от жилищния комплекс на компанията — голяма алуминиева плоскост с неправилна форма и видими следи от горене. Ден по-късно на около километър от нея е открито второ парче, за което се предполага, че идва от същата ракета.

По данните на Phys.org в проверката участват Националната агенция за изследвания и иновации (BRIN), местната полиция, служители на цивилната авиация и военновъздушна база. Властите не отчитат нито материални щети, нито радиационен или токсичен риск.

Работникът Варди Тамрони описва първата си реакция кратко: „Отначало помислих, че може да е от самолет“. А за риска добавя: „Остава да го оставим на съдбата. Какво друго можем да направим?“

Изследователят от BRIN Томас Джамалудин напомня и най-важното: „Не всички части на космически апарат непременно изгарят при навлизане в атмосферата.“

Снимка: Phys.org

Какво точно е влязло в атмосферата

Обектът е идентифициран като изразходвана горна степен на Zhuque-2E (каталожен номер 101070, обозначение ZQ-2E R/B) с маса около 5 тона. Ракетата е излетяла от космодрума Цзюцюан на 14 октомври с 10 сателита на борда.

Четири дни по-късно степента влиза в атмосферата над Бруней. Според Brunei Astronomy явлението е наблюдавано между 18:30 и 18:33 местно време над районите Белайт, Тутонг и Бруней-Муара — яркочервено ядро със синьо-зелена следа, видимо 20–30 секунди. Жители на Калимантан съобщават за звуков удар около 17:30 по индонезийско време, което съвпада със същия момент.

Минесота: находка по време на жътва

Американският случай е по-стар, но беше разпознат едва този месец. На 15 септември Zhuque-2E излетя от търговската зона Дунфън в пустинята Гоби и извади 10 сателита в орбита. След това горната степен включи двигателя си отново и падна на Земята, без да завърши дори една обиколка — отломки бяха видени над Канзас, Минесота и Уисконсин.

Месец по-късно, на 14 октомври около 15:30 часа, фермер в Скот Тауншип открива „чуждо тяло“ в царевичното си поле. Шерифската служба на Стивънс Каунти потвърждава, че обектът е голям, опърлен и с диаметър около 11 фута (3,35 метра), и го описва като „предполагаемо космически обект“. Уведомен е дежурният център на щата, а федерални агенции работят по установяването на собственика и изнасянето на находката.

Снимка: Stevens County Sheriff’s Office

Числото 3,35 метра не е случайно: точно такъв е диаметърът на корпуса на Zhuque-2E. Ars Technica свързва находката с мисията от 15 септември и обяснява, че най-вероятната причина е неуспешно спиране на степента — обичайната практика е такова изгаряне да насочи корпуса към океана, а не към населена суша.

Защо това е проблем, а не любопитен факт

Zhuque-2E е ракета на частната компания LandSpace, работеща с метан и течен кислород, с капацитет 6 тона до ниска орбита. Тя влиза в тежък график: само през 2026 г. има поне четири полета. Проблемите с горната степен не са нови — при мисията от 9 юни степента се разпадна след отделянето на полезния товар, при това в област с плътен сателитен трафик.

Рискът за конкретен човек остава малък, но не е нулев и расте с броя изстрелвания. Международната конвенция за отговорността от 1972 г. възлага щетите от космически обект на изстрелващата държава — именно затова в Минесота федералните агенции търсят „собственик“, а не просто разчистват полето. Засега китайските власти не са потвърдили произхода на нито един от двата фрагмента.

Заключение

Два фрагмента на два континента за по-малко от седмица не правят криза, но очертават ясна тенденция: контролираното спускане на горни степени е инженерна задача, която трябва да се решава преди, а не след полета. Докато броят на изстрелванията расте, същото ще важи и за находките в полета и плантации — а за проследяването на подобни обекти ще се разчита все повече на радарни и оптични мрежи, които вече следят и опасните сближавания в орбита. За сравнение, мисии с планирано връщане на материал като японската MMX до Фобос показват, че прибирането на нещо от небето по правилния начин е напълно постижимо — просто изисква да е заложено в проекта.